Решение № 9186 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2011 г.

Решение № 9186 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13660/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Реал - 24" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Явор Кидиков, подадена чрез упълномощен адв. Захаринов, против решение № 87 от 3.08.2011 г., постановено от Административен съд - Габрово, по адм. д. № 113/2011 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че оспореното писмо е административния акт, подлежащ на обжалване в това производство. Касаторът заявява, че вместо искания акт, кметът го е уведомил, че задържа депозита, което е в противоречие с чл. 35, ал. 6 от ЗОбС и с чл. 97, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като съдът си е позволил недопустимо разширително тълкуване относно овластения орган за издаване на претендирания акт. Твърди, че решението на административния орган е следвало да се обективира в писмен документ, в който ясно да се изрази волята на органа да задържи внесения депозит и, че липсата на крайния индивидуален административен акт е опорочило цялата процедура. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата му, като задължи ответника да освободи и възстанови внесения депозит за участие в процесния търг. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на Община Трявна оспорва касационната жалба с писмено становище, с което пледира за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото противно на касационните възражения, обосновано решаващият съд е приел, че обжалваният писмен отказ на кмета на община Трявна за възстановяване на внесения депозит за участие в обявения търг представлява акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, предвид визирането му с жалбата като предмет на правния спор. Изразява становище, че поради липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 87 от 3.08.2011 г. е отхвърлено оспорването на писмен отказ за възстановяване на внесен депозит за участие в публичен търг, обективиран в писмо изх. № 1500-305/1/ от 13.05.2011 г. на кмета на община Трявна, с който се задържа сумата 1876 лв. в полза на община Трявна, внесена от "Реал - 24" ЕООД, гр. Пловдив, по проведен на 5.04.2011 г. публичен търг с явно наддаване на движима вещ - мостова конструкция марка, модел БЛГ 60М и жалбоподателят е осъден да заплати на община Трявна разноски по делото - 200 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Габрово е приел, че обжалваният изричен отказ е действителен и законосъобразен. В мотивите на съдебното решение е отразено, че не се оспорва акт за прекратяване на процедурата или акт за отстраняване на участник от нея, нито такъв, с който се оповестява класиране на кандидатите и обявяване на избрания кандидат. С оглед на това оспореното писмо е квалифицирано като изричен отказ от извършване на действие /отказ от възстановяване на депозита/, както и действие на ответника, изразяващо се в задържане на претендираната сума. Първоинстанционният съд е преценил, че в случая е налице основанието, на което е издаден отказа и то се съдържа в приложената по делото и приета Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с решение № 127 от 29.09.2008 г. от ОбС - Трявна. Съдът се е позовал на нормата на чл. 90, ал. 7 от посочената наредба, в която изрично е регламентирано, че при провеждане на телефонни разговори тръжната комисия отстранява участника и внесеният от него депозит се задържа. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. При постановяването на съдебното решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Габрово точно е констатирал, че самият жалбоподател е вписал в жалбата си, че оспорва процесното писмо, с което се отказва възстановяване на внесения депозит за участие в публичен явен търг. Установено е, че обективираният в него отказ е издаден от компетентния за това орган - кмета на общината, който я представлява според чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и на когото е възложено изпълнението на НРПУРОИ с § 3 от ПЗР на тази наредба. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че обжалваният отказ е издаден в изискуемата писмена форма и определящо за законосъобразността му е неговото съдържание, а не наименованието - заповед, решение или писмо. Процесният отказ е мотивиран и предмет на преценка в настоящия правен спор е доколко съответстват изложените мотиви на действителното фактическо и правно положение. Неоснователно е твърдението на касатора за противоречие с чл. 35, ал. 6 от ЗОбС и с чл. 97, ал. 1 от НРПУРОИ, защото посочените норми касаят приключване на тръжната процедура с издаване на заповед за резултатите от търга и сключване на договор с избрания купувач, а в конкретната хипотеза спорът е относно издаден от компетентния орган акт по задържане на внесения депозит поради нарушение на изричното изискване на чл. 90, ал. 7 от НРПУРОИ за непровеждане на телефонни разговори, като задържането е регламентирано категорично в същия текст. Горепосочената наредба е действащ нормативен акт, който е задължителен, както за кмета на общината, така и за участниците в търга, които са закупили тръжната документация и с това са се съгласили с условията на публичния търг. Без правно основание е и възражението на касатора, че съдът си е позволил недопустимо разширително тълкуване относно овластения орган за издаване на претендирания акт и че решението на административния орган е следвало да се обективира в писмен документ, в който ясно да се изрази волята на органа да задържи внесения депозит. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният писмен отказ на кмета на община Трявна за възстановяване на внесения депозит за участие в обявения търг има характер на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК, който не е нищожен и оспорването му е допустимо. В мотивите на съдебното решение точно са изследвани и анализирани относимите факти и приложимата правна уредба на чл. 8, ал. 11 и чл. 35 от ЗОбС и на чл. 90, ал. 7 от НРПУРОИ, по силата на който при извършване на визираното нарушение - провеждане на телефонни разговори по време на търга, участникът се отстранява и внесеният депозит се задържа в полза на общината. Не може да се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че отказът е следвало да се обективира в писмен документ, в който ясно да се изрази волята на органа да задържи внесения депозит. В настоящият случай компетентният административен орган пределно ясно и недвусмислено е изразил волята си да задържи спорния депозит, като е изложил законосъобразни мотиви за това, които са оценени от първоинстанционния съд като законосъобразни. В хода на касационното производство касаторът не опровергава факта, че е говорил по телефона по време на провеждане на търга и не оборва правилността на изводите в атакуваното съдебно решение, които са обосновани и адекватни на конкретния правен спор между страните по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,