Решение № 6124 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2010 г.

Решение № 6124 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даил Йосифов Каменов, гр. Девин, чрез проц. си представител адв. Живко Чепишев и от АГКК, гр. София, чрез проц. представител адв. Светлана Николова-Станчева против Решение № 238/3.08.2010 г., постановено по адм. д. № 96/2010 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Даил Каменов против Заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на ИД на АГКК гр. София, с която е одобрена КК и КР за землището на гр. Девин, община Девин, област Смолян в частта й касателно имоти, конкретизирани в жалбата. Съдът е е отменил оспорената Заповед в частта, касаеща западната и северната граници на имот № 20465.506.257 като е върнал делото като преписка на Агенцията за изменение на КК в тази й част, отхвърлил е жалбата за останалите граници на имот 20465.506.257. За останалите имоти от жалбата съдът е оставил последната без разглеждане и е прекратил производството относно тях като правилно е приел, че жалбоподателят не е заинтересувано лице. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови отменителния си диспозитив решаващият съд е взел предвид, че неправилно са заснети западната и северната граници на имот 20465.506.257. От приетото като доказателство заключение на СТЕ е установено, че на запад и на север имотната граница е изместена за сметка на имот 257 в полза на имот 259 и имот 256 в частта за прохода. След като е нямало промяна на собствеността за части от имота е следвало границите по КК да минават по имотните граници по предходния план от 1980 г. съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 б. "г" вр. чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Неоснователен е касационният довод за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът внимателно е изследвал доказателствата по делото, обсъдел е становищата и доводите на страните и обосновано е приел, че жалбата на касатора е процесуално допустима само в частта досежно ПИ с идентификатор 20365.506.257, тъй като само за него той се легитимира като собственик, обстоятелство обосноваващо правния интерес да обжалва КК като заинтересувано лице по смисъла на чл. 49, ал. 4 ЗКИР. Неоснователен е и касационният довод за произнасяне свръх петитум. Липсват данни в жалбата и допълненията към нея за обжалване на точно определени граници, обжалват се имоти 257, 258 и 351. Настоящият съд не коментира представените с касационната жалба доказателства, както и е оставил без уважение искането за събиране на нови такива, тъй като непълнотата на доказателствата не е касационно основание и същите не са свързани с касационните основания в настоящото производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,