Решение № 4051 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10354/2008 г.

Решение № 4051 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10354/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), представляван от юрк. Бамбалова против решение № 505 от 09.06.2008 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 1495/2008 г., с което е отменено негово решение от 06.02.2008 г. По изложени доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на съдебния акт - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му. Ответникът - "Чезари груп" ООД, представляван от адв. Зафиров оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - като страна в съдебното производство не е конституиран участник в административното производство, което води до неизясняване на релевантните за спора факти. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе по основателността на жалбата, съобрази следното: Първоинстанционното производство е инициирано от "Чезари груп" ООД с жалба срещу решение на председателя на ПВ от 06.02.2008 г., с което е отказано да бъде отменено вписаното на 30.11.2005 г. в Държавния регистър на марките прекратяване на лицензионния договор относно марка с рег. № 44102 на лицензополучателя "Чезари груп" ООД, считано от 06.11.2005 г. С обжалваното в настоящото производство решение АССГ отменя административния акт. В мотивите си съдът приема, че постановеният отказ противоречи на разпоредбата на чл. 598, ал. 2 от Търговския закон, която регламентира начина за прекратяване на безсрочен договор за лицензия, а в настоящия случай се касае до договор с уговорен срок на действие, което изключва приложимостта на цитираната разпоредба. Не се спори по делото, че между Евгени Николов Генов в качеството му на притежател на търговска марка "weiider" по силата на "Свидетелство за марка" на Патентното ведомство на Република България № 44102 от 25.02.2003 г., с покровителствен срок, изтичащ на 16.08.2011 г. и "Чезари груп" ООД, гр. София е сключен лицензионен договор от 20.03.2004 г., с който Евгени Генов отстъпва на "Чезари груп" ООД изключителна и пълна лицензия върху правата си върху цитираната по-горе търговска марка. Срокът на действие, определен в договора, е покровителственият срок на марката - 16.08.2011 г. Въз основа на писмено заявление на лицензополучателя и на осн. чл. 22 от Закона за марките и географските означения лизензионният договор е вписан в държавния регистър на марките към Патентно ведомство. На 15.11.2005 г. Евгени Генов иска прекратяване на лицензионния договор и вписване на това обстоятелство в Държавния регистър на марките на осн. чл. 598, ал. 1 от Търговския закон - с 6-месечно писмено предизвестие, считано от изтичане на 14-дневния срок, която последният дава на лицензополучателя за сключване на анекс към договора във връзка с дължимото възнаграждение. Молбата му е удовлетворена, видно от поставената резолюция, и е постановено прекратяване на вписването, считано от 06.11.2005 г. (лист 10 от адм. дело № 1495/2008 г. на АССГ). Прекратяването е вписано в Държавния регистър на марките на 30.11.2005 г. в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. "Чезари груп" ООД оспорва вписаното прекратяване на лицензионния договор като се позовава на неприложимост на разпоредбата на чл. 598, ал. 1 от ТЗ към сключения с лицензодателя договор, тъй като последният е с определен срок на действие и предсрочното му прекратяване следва да стане по взаимно съгласие или по съдебен ред с оглед приложимостта на ЗМГО , ТЗ и общите граждански закони на Република България, според предвиденото в самия договор. Зам. председателят на Патентно ведомство отказва да отмени вписването като приема, че е налице хипотезата на чл. 598, ал. 2 от ТЗ - изтекла е повече от 1 година от сключване на договора и при липса на определен срок за предизвестие, той е 6-месечен от предизвестието, който също е изтекъл, поради което вписаното прекратяване е законосъобразно. Съдебното решение, с което отказът на административния орган е отменен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбите на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 590 от ТЗ установяват задължително вписване на лицензионния договор в държавния регистър на Патентното ведомство. Това вписване има декларативно действие, тъй като не обуславя възникването на дадено обстоятелство (в случая сключването на лицензионния договор), а само го оповестява. Такова е значението и на вписването на прекратяването на лицензионния договор. По направеното искане от страна на лицензодателя до административния орган да впише прекратяване на лицензионния договор, правомощията на Патентното ведомство се заключават единствено в проверка дали искането е направено от оправомощено лице и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство. Тези предпоставки са налице, инициативата за вписването е на лицензодателя, обстоятелството подлежи на вписване по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО следва, че и прекратяването на лицензионния договор подлежи на вписване като и за това обстоятелство важи единствено декларативното значение на вписването. Както бе посочено по-горе административният орган е длъжен да извърши вписването във водения от него Държавен регистър при наличието на законовопредвидените предпоставки. В тази насока са разсъжденията на Патентното ведомство, изложени в оспореното решение от 06.02.2008 г., с което е отхвърлено искането за отмяна на вписаното на 30.11.2005 г. в Държавния регистър на марките прекратяване на лицензионен договор относно марка с рег. № 44102 на лицензополучателя "Чезари груп" ООД, считано от 06.11.2005 г. Данните в административната преписка за наличието на спор между страните по договора във връзка с действието на облигационната връзка са ирелевантни за производството по вписване в Държавния регистър. Следва да се отбележи, че няма законова пречка след разрешаване на спора по съдебен ред, какъвто предвиждат клаузите в раздел V, т. 8 от лицензионния договор да бъде поискано от заинтересуваната страна вписване пред Патентното ведомство, което е съответно на правните последици на съдебното решение. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че постановеното от административния орган решение е от компетентен орган в границите на неговата инвеститора, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Отмяната на акта от първоинстанционния съд е в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 22, ал. 5 от ЗМГО и чл. 598 от ТЗ. Правомощията му следва да се заключават единствено до проверка на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, без да навлизат в сферата на търговските взаимоотношения и свързания с тях облигационен спор за действителността на лицензионния договор. Поради това оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата на търговското дружество срещу решението на Патентното ведомство. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение