Решение № 10623 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2016 г.

Решение № 10623 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инвест прим груп" ЕООД, срещу решение № 541 от 29.03.2016 г. по адм. дело № 1159 по описа за 2015 г. на административен съд - Б.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт В. М.. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - Б. е бил ревизионен акт № 021300895 от 30.08.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 377/09.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б.. Ревизионният акт е издаден в резултат на проведена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчен период м. 12.2011 г. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 201 000.00 лв., на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, и е начислена лихва за забава в размер на 33 352.79 лв. по четири броя фактури, издадени от "Вип трейд къмпани" ЕООД, с предмет услуга по договор авансово плащане, по 4 броя фактури, издадени от "Гергана" ЕООД със същия предмет, и по 6 броя фактури, издадени от "Орби комерс" ЕООД със идентичен предмет. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, установена в ревизионното производство, събраните доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изрично е посочил, че експертът не е установил, че липсва разплащания с посочените доставчици, по повод на фактурите не са намерени никакви документи, по повод плащане на услугите. Не са представени договори за предоставяне на същите или други документи, които могат да удостоверят изпълнението им. Констатирал е осъществено начисляване на ДДС, по което обстоятелство няма спор. Настоящият съдебен състав намира, че изложените правни изводи на съда са правилни, намират основание в национални разпоредби, които по естеството си представляват транспониране на такива от директива 2006/112/ЕО. На облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и услуги, като според чл. 25, ал. 6 (ал. 7) от ЗДДС, в приложимата редакция, когато се извършва цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, съответен по размер на същото. Това авансово плащане не е данъчно събитие, но е правнозначим факт, който обуславя изискуемост на данъка. За да възникне право на данъчен кредит в този случай, следва да е налице основание за извършването на плащането и то да е действително. Това предпоставя наличие на доказателства при двете страни по доставките за реалното осъществяване на самите доставки, в случая на услугите. Доказателствената тежест се носи от адресата на ревизионния акт, като същият не е ангажирал относими и убедителни доказателства. По повод на фактурите няма осъществено плащане, липсва такова и по повод на самите услуги и не са събрани доказателства, които да обосноват действителното им осъществяване. В решението на решаващия административен орган и в съдебното решение е цитирана практика на СЕС в тази насока. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 5 в размер на 4 874.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение