Решение № 1580 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2011 г.

Решение № 1580 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2011 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова, и двамата от гр. София против Решение № 23/20.01.2011 г., постановено по преписка № 1/2009 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че сем. Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова са осъществили "тормоз" като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признак "лично положение" спрямо Борислав Милчев Славков чрез злоупотреба с права по чл. 56 и чл. 45 от КРБ, изразяваща се в целенасочено и преднамерено сезиране на държавни, общински и полицейски органи с жалби и сигнали от 2006 г. до 2009 г., с което са предизвикани многобройни административни, полицейски и прокурорски производства и проверки спрямо него и с което са нарушили правата му по чл. 32, ал. 1 от КРБ; на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена глоба на всеки от жалбоподателите от 250,00 лева и им е предписано да се въздържат в бъдеще от действия, които биха били възприети като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. спрямо Борислав Милчев Славков. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Борислав Милчев Славков, редовно призован, явява се лично и чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-3395/15.12.2008 г. на Борислав Милчев Славков с оплаквания за дискриминация и тормоз по признак "лично положение" от страна на сем. Георги Живов Александров и Емилия Вергилова Александрова, изразяващи се в подаването на многобройни доноси и жалби до различни държавни и общински органи с твърдения за извършване на нерегламентирана стопанска дейност - авторемонт, изчукване и боядисване на автомобили в собствен недвижим имот, с построен гараж, находящ се в с. Иваняне, ул. "Какач" № 5. За да постанови решението си КЗД е констатирала, че Александрови са сезирали със сигнали и жалби срещу съседа си Министерство на околната среда и водите; Постоянната комисия по граждански права, молби и жалби при Столичен общински съвет; Столична РДНСК; Софийска районна прокуратура; 09 РУ - СДВР; Софийска градска прокуратура; кмета на район Банкя; кмета и зам.- кмета на СО; РИОСВ; НАП; РСПБЗН; Отдел "Стопански дейности" район Банкя. Административният орган е изложил мотиви относно наличие на убедителни доказателства, установяващи дискриминация от страна на жалбоподателите по отношение на заинтересованата страна Борислав Милчев Славков - самите Александрови са представили 47 броя документи, като 7 от тях са жалби до 09 РУ - СДВР за периода от месец август до края на 2008 г.; за периода 20.09.2008 г. до 28.11.2008 г. автопатрули са посетили 8 пъти имота на Борислав Славков в с. Иваняне; за периода от края на 2008 г. до 21.01.2009 г. сем. Александрови са депозирали 8 броя жалби и молби до кмета на Район Банкя за нерегламентирана авторемонтна дейност; подали са 9 броя сигнали до органите на полицейското управление, въз основа на които са осъществени посещения от автопатрули на адреса; в 09 РУ - СДВР са заведени 13 броя преписки срещу Борислав Славков, като полицейските органи са извършили 7 броя проверки. Жалби са подавани и до РИОСВ София, ГД "Пожарна безопасност и спасяване" към МВР, ТД на НАП София, от където са съставени 3 протокола, с идентично съдържание - "обектът е заключен, не са установени видими признаци за присъствие и осъществяване на стопанска дейност". Комисията е установила, че всички сезирани от Александрови органи са извършвали многобройни проверки на Борислав Славков, при които са констатирали, че последният не е нарушил действащото законодателство в страната, като е отчела и обстоятелството, че не е представено нито едно доказателство в обратната насока. Административният орган е достигнал до извода, че поведението на жалбоподателите да сезират различни органи и предизвикват различни производства е израз на негативно отношение и оказване на психологически натиск за спокойното ползване на имота от страна на Славчев и същото представлява "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4 и чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. В разпоредбата на § 1, т. 1 от на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност заключението на Комисията за дискриминация, че спрямо Славков е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение". В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е и признака "лично положение". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателите е да докажат факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства подкрепят по категоричен начин твърденията на Борислав Милчев Славков, съдържащи се в жалбата му до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на Борислав Милчев Славков следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,