Решение № 10508 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2016 г.

Решение № 10508 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова З. Ж. З. е подал касационна жалба срещу решение № 22/24.02.2016 г. по адм. дело № 59/2015 г. по описа на Административния съд - Т., с което е бил отхвърлен предявеният от него срещу Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за заплащане на обезщетение в размер на 33 300 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на агенцията, извършени на 26.04.2010 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане или с решаването му по същество, с присъждане на направените разноски. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване и служебно - за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че З. Ж. З. притежава разрешително за стопански риболов № 19203744/14.04.2008 г., издадено от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. През 2010 г. ищецът обитавал кантон в село Б., община Поморие, в близост до язовир "А.". На 25.04.2010 г., около 23,30 ч., по подаден сигнал, в обитаваното от ищеца помещение влезли инспектори от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и полицаи от Регионална дирекция "Гранична полиция" - Б. Т. заявили на З., че търсят незаконно уловена риба и претърсили сградата. В една от стаите намерили 65 чувала с мокри, немаркирани мрежи, с множество водорасли по тях, които служителите иззели с протокол № 1/26.04.2010 г. Те поискали от ищеца да представи документ за собственост на риболовните уреди и договор за наем на сградата, но той представил само разрешително за риболов за река Дунав и Черно море, като пояснил, че на ден хваща по 10 000 кг толстолоб. На 26.04.2010 г. служители на Териториално звено - Б. на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури унищожили конфискувани мрежени риболовни уреди в района на езерото М., сред които и иззетите от ищеца риболовни уреди. Като доказателства по делото ищецът представил стокови разписки за закупуване на риболовни принадлежности и ангажирал свидетелски показания в уверение, че преди изземването е притежавал 80 - 90 мрежи за риболов. Съдът приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 за ангажиране на отговорността на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. На ищеца не бил съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като иззетите мрежени риболовни уреди не били маркирани, както изисквал чл. 18г, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите, и не било ясно кой е техен собственик. Практически било извършено административно нарушение, тъй като уредите се съхранявали в работно положение. Тъй като уредите не били маркирани, не било възможно образуването на административно-наказателно производство. Съдът се позовал на чл. 54, ал. 2, т. 7 ЗРА, според който оправомощените служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури имат правомощия да изземват и задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване. В случая било извършено административно нарушение по чл. 58а ЗРА, с оглед на което изземването на риболовните уреди било правомерно. Същевременно ищецът не установил правото си на собственост върху риболовните уреди, както и тяхната стойност. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният съд незаконосъобразно е приел, че действията на служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по изземването от владението на ищеца на риболовни уреди, както и действията за тяхното унищожаване, са правомерни. Ответникът, който носи доказателствената тежест да установи законността на извършените от длъжностни лица действия, не е представил доказателства, че те са били предприети в рамките на образувано срещу З. З. административно-наказателно производство. Не е бил съставен акт, който да установява, че ищецът е извършил административно нарушение. Само при констатиране на административно нарушение, както предвижда чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания, актосъставителят може да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата. Иззетите въз основа на акта за установяване на административно нарушение се предават за пазене съобразно установените правила. Те могат да се отнемат в полза на държавата само по силата на разпореждане на административно-наказващия орган с издаването на наказателно постановление. Съгласно чл. 90, ал. 4 ЗРА отнетите в полза на държавата уреди и средства, които не могат да бъдат продадени, се унищожават съвместно от органите на ИАРА и Националната агенция за приходите, което може да бъде предприето едва след влизане в сила на издаденото срещу нарушителя наказателно постановление. Не може да се приеме изводът на съда, че вещите били с неизвестен собственик, тъй като при липсата на образувано административно-наказателно производство, ищецът не би могъл да се защити и да установи правото си на собственост с предвидените по закон доказателствени средства. Съдът е направил недопустима преценка за наличието на извършено от ищеца административно нарушение, при положение, че не е компетентен да стори това. Административният съд е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел, че правото на собственост на движими вещи не може да се установява със свидетели. Съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен в изрично уредените случаи. Делото е останало неизяснено от фактическа страна и поради това, че не е била назначена оценителна експертиза, която да остойности отнетите вещи. С оглед констатираните отменителни основания решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд