Решение № 10865 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5884/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Поррас, гражданин на Боливарска Република Венецуела, чрез адвокат Т. Илиев, против решение 1974 от 26.03.2021 г. по адм. дело 1891/2021 г., по описа на Административен съд София град. В жалбата се поддържат доводи от които може да се извлече, че са наведени твърдения за нарушение на съдебнопроизводствените правила, нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя, който заявява становище, с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Ответната страна Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Х. Пешев, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с бежанската история на касационния жалбоподател. Счита, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София град, е отхвърлил жалбата на Т. Поорас, гражданин на Боливарска Република Венецуела, против решение 499/01.02.2021 г.,на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежище на бежанците и му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Т. Поорас, по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административен съд София град е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Видно от доказателствата по делото, е установено, че оспорващият е напуснал родината си Венецуела, легално със самолет през 2018 г., с твърдения за извършени спрямо него заплахи от групировката Колективоси поради политически причини и класова вражда. Обосновано административният орган е приел, че тези изтъкнати от търсещия закрила събития са се случили в началото на 2018 г., след като в края на 2017 г., е взел участие в мирни демонстрации срещу Правителството в родния му град, но той е напуснал родината си по произход едва в края на 2018 г., и през този почти едногодишен период, оспорващият е продължил да живее в квартала си в западната част на Каракас. Посоченото от страна на оспорващия, че хора от тази групировка са го нападнали и обрали, и са му нанесли побой, сочи за криминална проява а не за политически обоснована заплаха, същият е поискал предоставяне на закрила едва на 21.08.2020 г., тоест почти две години след пристигането си в страната, като в мотиви на своята молба е посочил, че във Венецуела няма никакви услуги здравни нито други. Общата обстановка във Венецуела сама по себе си не дава основание да се приеме, че е налице опасение от преследване по смисъла на Женевската Конвенция от 1951 г., още повече, че причината да дойде в България е момиче, с което той има връзка и цели да узакони престоя си в страната. Всичко посочено дотук, обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ, не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. По изложените съображения решението предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,