Решение № 6206 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2017 г.

Решение № 6206 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10404/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието против решение № 1122 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 778/2017 г. на Административен съд - Бургас. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Представлява се от юрисконсулт Т. Чанев, който претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Д. Манолов, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил заповед рег. № Л-754/24.02.2017 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във вр. чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и във вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на Д. Манолов, в качеството му на началник на група (надзорно-охранителна дейност) I-ва категория е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Съдът е установил фактическите обстоятелства по спора и въз основа на точен и обективен анализ на фактите и приложимите нормативни разпоредби е достигнал до правно издържани изводи. По делото е установено, че срещу жалбоподателя Д. Манолов (сега ответна страна) е образувано дисциплинарно производство със заповед № Л-92/3 от 10.01.2017 г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която е разпоредил да се извърши проверка за изясняване на постъпили данни за допуснати дисциплинарни нарушения от служители на затвора Бургас I-ва категория във връзка с извършено бягство от корпуса на затвора на лишения от свобода П. Бонев и е назначил дисциплинарна комисия. Проверката е приключила със справка рег. № 416 от 13.01.2017 г., в която комисията е изложила установените фактически обстоятелства и въз основа на тях направила извод, че главен инспектор Д. Манолов - началник група надзорно охранителна дейност в затвора Бургас е извършил дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода 13.12. - 14.12.2016 г. и е предложила на дисциплинарно наказващия орган на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11 ЗМВР да му бъде наложено наказание "порицание" за срок от една година. В справката са описани като дисциплинарни нарушения на служителя, че не е осъществил организация, ръководство и контрол върху цялостната дейност на подчинените му служители, както и за това, че документацията по изпълнение на наряда не се е водила съобразно нормативните изисквания. На 13.12.2016 г. ежедневната ведомост за служителите не била попълнена според изискванията и не били предприети действия по осигуряване на физическите заграждения на затвора. При проверката е констатирано, че са били налице предпоставки, които са улеснили лишения от свобода при бягството му - стърчащи железа, неподдържана от постовите кула, дърво от външната страна на оградата. Служителят е запознат с изготвената справка и е представил писмени обяснения, в които поддържа, че не извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Акцент в същите е, че считано от 12.12.2017 г. е бил в годишен отпуск, като на 13.12.2016 г. се е намирал в гр. Смядово, около обяд е бил уведомен по телефона, че отпускът му е прекъснат и е успял е да пристигне в затвора Бургас в ранния следобед. Поради тези причини не е провеждал и участвал в инструктажа на застъпващата смяна на 13.12.2016 г. и съответно не е имало как да контролира попълването на ежедневната ведомост. По отношение на констатациите, свързани с бягството на лишения от свобода на 12.12.2016 г., служителят е посочил по всяка от тях защо намира, че не следва да носи отговорност - бягството на лишения от свобода не е било по трасето, където се намират установените крепежи на кабели и стари камери, посоченото дърво е в частен имот и с негови усилия е получил съгласие от собствениците за подрязване на клоните му, а постовата кула, откъдето е осъществено бягството, е включена в утвърдения списък на постовете за 2016 г., но не се поддържа поради липса на достатъчно надзорен персонал. Писмените обяснения на служителя не са били кредитирани от дисциплинарно наказващия орган, който с оспорената заповед е възприел изцяло констатациите на дисциплинарната комисия и наложил на Д. Манолов дисциплинарно наказание "порицание" за максималния срок, предвиден в закона - една година. С оглед фактическите установявания по делото, съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна. Съдът правилно е очертал предметният обхват и цел на дисциплинарната проверка - по повод извършеното бягство на лишен от свобода от корпуса на затвора Бургас на 12.12.2016 година. В този контекст, съдът точно е посочил, че визираният период от 13.12.2016 г. до 14.12.2016 г., през който е прието, че служителят не е осъществил организация, ръководство и контрол върху цялостната дейност на подчинените му служители, на първо място следва момента на бягство на лишения от свобода и на следващо - описаните нарушения са общи и не е ясно в какво се заключава лошата организация, допусната от служителя и в каква причинна връзка е с разследвания инцидент на 12.12.2016 година. Изводите на съда в тази насока са обосновани и се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е посочил, че на сочената дата в заповедта - 13.12.2016 г., служителят е бил в отпуск и не е провеждал инструктаж на подчинените си служители, поради което не може да бъде отговорен за допуснати пропуски и нередности в същия, а относно крепежите на кабели, наличието на дърво в частен имот и липсата на надзорен персонал на постовата кула изобщо не е ясно какви служебни задължения е имал ответника по касация, които не е изпълнил и корелацията им с разследваното бягство на лишения от свобода от корпуса на затвора Бургас. Изложените съображения от съда за липсата на яснота за начина на определяне на дисциплинарното наказание и за отсъствие на мотиви по критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР относно определения максимален срок на санкцията, също са правно обосновани. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да указва на служителя какви действия е следвало да извърши, след като това задължение съществува в приложимите законови и подзаконови нормативни актове. Действително, дисциплинарно наказващият орган няма нормативен ангажимент да дава указания в дисциплинарния акт, но е длъжен да посочи съставомерните действия и бездействия на служителя и съответните законови и подзаконови правила, вътрешнослужебни актове, задължения и задачи по длъжностна характеристика, които е нарушил с професионалното си поведение, формата на вината и причинно-следствената връзка с настъпилите неблагоприятни последици, ако има такива, от деянието. В случая, обратно на поддържаното в касационната жалба, по делото е останало неясно и недоказано вмененото дисциплинарно нарушение на ответника по касация, поради което правилно и обосновано решаващият съд е отменил оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието следва да заплати на Д. Манолов направените разноски пред касационната инстанция в размер на 300 лв., съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,