Решение № 16686 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2010 г.

Решение № 16686 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Николов Веселинов и Атанас Николов Игнатов срещу решение № 109 от 30.06.2010 г., постановено от Административен съд Перник по адм. д. № 5/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът кмета на община Перник не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "Еврометал" ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 2818 от 23.11.2009 г., с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кмета на община Перник е одобрил решение по протокол № 45-4 от 9.11.2009 г. на комисия назначена със заповед № 2086 от 16.10.2008 г., с което определена застроената част от недвижими имоти пл. № 2211 и пл. № 2212 по плана на с. Рударци. Заповедта е оспорена само в частта, с която части от процедираните имоти са определени като застроени. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на заповедта в оспорената част, съдът е приел, че част от имота от 525 кв. м попада в терен, застроен с масивна сграда за производствени нужди. Друга част от имота от 499 кв. м попада в реализирана улица. За частта от имота от 206 кв. м, попадаща в терен имот пл. № 2025, кв. 121, съдът е приел, че е част от реализирано комплексно мероприятие "парк - култура и отдих". По отношение на тази част от процедираните имоти, съдът не е кредитирал заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като е изложил доводи, че в случая следва да се преценява комплексният характер на застрояването в целия терен, а не само за частта, за която оспорващите имат реституционни претенции. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е за наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. С оглед на тези законови дефиниции следва да се преценява законосъобразността на оспорената заповед, с която са определени като застроени части от имота, подлежащ на възстановяване. Обосновано решаващият съд е приел, че застрояването на терена включва както постройките, с прилежащия им терен, така цялостното комплексно отреждане и застрояване на процедираните имоти, включени в инфраструктурата на урбанизираната територия. Правните изводи на решаващия съд са в съответствие с широкия смисъл на легалната дефиниция на понятието "строежи", както и предвиденото в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно изброяване на строителни дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността. Не могат да се споделят доводите на касационните жалбоподатели за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не е длъжен да възприеме изцяло и безкритично заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещо лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Именно при спазване на тези процесуални правила, съдът е обсъдил заключението на експертизата и не е възприел становището на вещото лице, като е изложил подробни мотиви, поради които е стигнал до този правен извод. На следващо място не могат да се споделят доводите на касационните жалбоподатели, че съдът е изложил мотиви, които сочат на незаконосъобразност на оспорената заповед, но не правилно е приел, че този порок може да бъде преодолян по реда на тълкуване на оспорената заповед. Настоящият състав счита, че неправилно решаващият съд е приел, че заповедта следва да съдържа разпореждане относно възможността за възстановяване на процедираните имоти. В компетентността на кмета на общината е само да определи застроените части от имота, но не и да се произнася по въпроса за възстановяването. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се разрешават реституционни претенции. В това производство се определят застроените части от подлежащи на възстановяване земеделски земи, включени в урбанизирана територия. В това производство точно и прецизно се определят териториите, върху които са проведени благоустройствени мероприятия, като целта на производството е да се защити обществения интерес. По въпроса за възстановяване на процедираните имоти ще се произнесе съответната общинска служба по земеделие с решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационните жалбоподатели следва да заплатят на заинтересованата страна "Еврометал" ООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,