Решение № 1719 от 10.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Ивайловград срещу решение 383/20.07.2020 г. постановено по адм. дело 1362/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на първоинстанционното решение поради недопустимост на жалбата и липса на акт, годен да бъде обект на съдебно оспорване отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Евентуално са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД, чрез адвокат Е. Тончева като пълномощник на Т. Митков - управител на дружеството, с писмен отговор на касационната жалба изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че наведените в касационната жалба доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна поради наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД против Заповед 087/27.02.2019 г., с която считано от 27.02.2019 г. е прекратен Договор за наем на земеделска земя, сключен на 27.07.2018 г. между Община Ивайловград, като наемодател и Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД като наемател, за описаните поземлени имоти в землището на с. Белополяне. Жалбоподателят е направил възражения за порок във формата, тъй като административният орган не е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Във връзка с подадената жалба, е възникнал спор за подсъдност между общ и административен съд, който е разрешен с определение 9/21.02.2020 г. по адм. дело 68/2019 г. на смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС. С него административният съд е определен, като компетентен да разгледа и да се произнесе по жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Ивайловград. С цитираното определение се дава имплицитно отговор за административния характер на обжалваната прекратителна заповед. Административен съд - Хасково, на когото е изпратено делото за разглеждане, е събрал цялата административна преписка и въз основа на преценка на доказателствата и доводите на страните е отменил Заповед 087/27.02.2019 г. на Кмета на Община Ивайловград. С решението по делото Община Ивайловград е осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден при липса на изискуемата от закона форма, тъй като е немотивиран и постановен в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложил е аргументи, че краткото изброяване в заповедта на основанията на които се издава /чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 7, ал. 3 от Договора за наем на земеделска земя от 27.07.2018 г. и писмо-предизвестие с изх. 30-00-754/20.11.2018 г./ не следва да се приеме като надлежно мотивиране на акта. Приел е, че липсата на фактически и правни основания се явява основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната на административния акт като незаконосъобразен поради нарушение на изискването му за форма. Същевременно, анализът на съвкупния по делото доказателствен материал налага извод, че в случая не е налице и друг официален документ, изхождащ от същия орган и съдържащ мотиви към оспорения такъв. Основното възражение на касационния жалбоподател е за недопустимост на решението, поради липса на предмет предпоставка по чл.159, т. 1 от АПК. Изложил е съображения в насока, че заповедта му няма характер на властническо волеизявление, тъй като с нея не се създават права и задължения за "Глобал Био Хърбс Бългериа" ЕООД, поради което не са засегнати права и законни интереси на дружеството. В този смисъл поддържа, че е равнопоставена страна по договор, в който изрично е уредено правото на едностранното му прекратяване с едномесечно предизвестие. Позовава се и на констатациите на първостепенния съд относно изпращането и получаването на предизвестието. Аргументира се с разпоредбата на чл.15, ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, съгласно която наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите, като в подкрепа на тезата си цитира практика на тричленни състави на Върховния административен съд. За правилната преценка на основателността на това възражение, настоящият съдебен състав взе предвид следното: С решение 29 от 27.02.2018 г. Общински съвет Ивайловград, т. 2 от същото, е одобрен списък по Приложение 1 на земеделските земи от ОПФ на територията на общината, предназначени за отдаване под наем за срок от 10 стопански години, чрез провеждане на публични търгове, считано от 01.10.2018 г. С т. 3 на решението е упълномощен Кмета на Община Ивайловград да предприеме действия по провеждане на публични търгове за отдаване под наем на имотите по одобрения списък от т. 2 за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2018 г., с начални тръжни годишни наемни цени, определени в решение 116 от 5.10.2017г., и да подпише договори за наем на земеделската земя с победителите от търговете. В изпълнение на решението на общинския съвет и на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, и чл.24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, със заповед 159 от 30.04.2018 г. на кмета е открита процедурата по провеждане на публичен търг с явно наддаване под наем за срок от 10 стопански години на свободни общински земеделски земи във всички землища, подробно описани по имоти и начин на трайно ползване. Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД е участвало в публичния търг, като видно от Заповед 208/08.06.2018 г. кметът го е обявил като спечелил участник и го е уведомил, че следва да се яви в Община Ивайловград за сключване на договор. Договорът е сключен на 27.07.2018 г. за срок от 10 /десет/ стопански години, като в чл. 7, т. 3 от него е предвидена възможност за прекратяването му едностранно от наемодателя, с едномесечно предизвестие. Видно от уведомително писмо с изх. 30-00-754/20.11.2018 г. от Кмета на Община Ивайловград до Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД е отправено предвиденото в чл. 7, т. 3 от договора предизвестие, като същото е получено от управителя на дружеството на 21.11.2018 г. Безспорно прекратителната заповед е издадена след изтичане на едномесечния срок, а именно на 27.02.2019 г. При така изложеното от фактическа страна правилно административният съд е приел, че заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че в процесния случай намира приложение разпоредбата на чл. 15 от ЗОС. Същата се явява обща спрямо специалната норма на чл. 24а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, приложима за отдаване под наем на земеделските земи от общинския поземлен фонд. В този смисъл е неотносима и цитираната и приложена от касационния жалбоподател съдебна практика. Допълнителен аргумент за това, че оспореният акт е властническо волеизявление е посоченото в нея основание на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, съгласно което, в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Предвид изложеното е налице годен за обжалване акт и съдебното производство не подлежи на прекратяване по чл. 159, т. 1 от АПК, поради което обжалваното решение е допустимо. Същото, обаче, е неправилно. Със Заповед 159/30.04.2018 г. на кмета на Община Ивайловград, с която е открита процедурата по провеждане на публичния търг, е утвърден проектодоговор, с който Глобал Био Хърбс Бългериа ЕООД, като участник в същата процедурата, е имал възможност да се запознае своевременно. При подписване на договора, дружеството се е съгласило със съдържанието му, включително и с клаузите, които уреждат неговото прекратяване. В оспорената прекратителна заповед 087/27.02.2019 г. е изрично позоваването както на разпоредбата от сключения на 27.07.2018 г. Договор за наем на земеделска земя, така и на изпратеното и надлежно връчено предизвестие, обективирано в уведомително писмо с изх. 30-00-754/20.11.2018 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице съответствие на фактическите основания, посочени от административния орган, с приложените от него правни норми. Установените факти по преписката показват наличието на акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност и при надлежно упражняване на правото за едностранно прекратяване на договора за наем на земеделска земя, поради което не се констатира наличието на отменително основание по чл. 146 от АПК. Като неоснователни Върховният административен съд, четвърто отделение преценява възраженията на процесуалния представител на ответника, направени във връзка с издаването на заповедта в срок по-дълъг от изтичането на едномесечното предизвестие по т. 7.3. от договора. Приложимите правни норми по отношение на отдаването под наем на земите от общинския поземлен фонд, а и самият договор, не регламентират срок за издаване на прекратителната заповед. Това от своя страна означава, че не е предвиден и механизъм за повторно отправяне на предизвестие, в случай че заповедта не бъде издадена непосредствено след изтичане на срока му. Ето защо заповедта за прекратяване на наемния договор следва да се счита за законосъобразна във всички случаи, в които датата на издаването е съобразена с изтичането на уговорения в договора срок за предизвестие, без да го предхожда. Сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни и неспазването им не влече незаконосъобразност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,