Решение № 3349 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД - Смолян (ВиК - Смолян), чрез пълномощник, против решение 1299 от 01.10.2024 г. по адм.д. 203/2024 г. на Административен съд - Смолян, с което съдът е отхвърлил жалба на дружеството срещу решение от 22.05.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014-2020 г., с което е отказана верификация на предявени разходи по искане за окончателно плащане. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният съд не е обсъдил доводите за издаване на оспорения акт в противоречие с влезли в сила съдебни актове, с които е отменено решение за определяне на финансова корекция на дружеството. Според дружеството съдът не е изложил собствени мотиви при проверката и неоснователно е възприел изцяло изводите на административния орган. Смята, че органът не е посочил в акта си конкретни фактически основания за отказа във връзка с някое от предвидените в чл. 57 ЗУСЕФСУ изисквания, за да обоснове недопустимост на разходите. По подробно изложени мотиви иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение от 22.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което органът е отказал да верифицира суми по искане за окончателно плащане по сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Интегриран воден проект на агломерация Смолян", в частта по т. 1 и т. 3. Първоинстанционният съд е установил, че по силата на сключен между страните административен договор на ВиК - Смолян е предоставена безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект Интегриран воден проект на агломерация Смолян. Органът е сезиран с искане за окончателно плащане по проекта, по повод на което е извършил проверка на представените от бенефициера отчетни документи, включително и допълнителни документи по реда на чл. 63 ЗУСЕФСУ. С т. 1 от оспореното решение от 22.05.2024 г. ръководителят на УО е отказал верификация на сума в общ размер на 29 691,30 лв. по дейност 10 "Организация и управление на проекта" от бюджетни редове VI.12.1 и VI.12.2 "Звено за подготовка на проекта и е посочил като основание за отказ чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУСЕФСУ. В т. 3 от административния акт органът се е позовал на уведомление от 22.05.2024 г. до бенефициера за намаляване на допустимите разходи със сумата в размер на 666 877,46 лв. за сметка на БФП и със съответстващата според административния договор на нея сума на допустимо собствено финансиране в размер на 80 659,20 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуема писмена форма, в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата на ВиК ЕООД - Смолян като неоснователна. Приел е, че предпоставките за верификация на разходите по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ не са изпълнени нито заедно, нито поотделно по отношение на сумата, посочена в т. 1 от оспорения акт. Според съда отказът и по т. 3 от акта е законосъобразен, тъй като сумата е определена с решение на органа за финансова корекция, чието предварително изпълнение е допуснато по закон. Решението е неправилно. Правилни са изводите на съда за компетентност на издателя на административиня акт. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ, съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно посочените в чл. 57, ал. 1, т. 1 - 8 ЗУСЕФСУ условия, т.е. основанията за допустимост на разходите са посочени изчерпателно от законодателя. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, той е недопустим и не се верифицира. Според чл. 59 ЗУСЕФСУ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 4 ЗУСЕФСУ; 3. при проекти, които генерират приходи - методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. За допустимостта на разходите е необходимо те да бъдат заложени като разход в проектното предложение, да са направени в срока съобразно графика на дейностите и да са необходими за постигане на поставените цели. Разходите по направено искане за плащане се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. В конкретната процедура е извършена документална проверка и на основание чл. 63 от същия закон са изискани допълнителни документи. Административният орган в частта по т. 1 от акта е отказал верификацията на претендираните разходи, без да подведе фактическите си установявания под конкретна хипотеза на твърдяната като нарушена правна норма. Приел е от фактическа страна, че поискани от бенефициера разходи за възнаграждения и осигурителни вноски на членове на Звено за подготовка на проектно предложение, назначени като част от организационната структура на дружеството, са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУСЕФСУ. Всяко едно от основанията за отказ от верификация изисква да бъде изпълнена от фактическа страна конкретна хипотеза. Органът в случая не е подвел изложените факти под относимо правно основание, поради което съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на съответна правна норма, поради което е постановил незаконосъобразен акт в частта му по т. 1. Ръководителят на УО в т. 3 от акта е посочил само сумата, която не верифицира, без да изложи конкретни факти, които налагат намаляване на размера на допустимите разходи, като за тях е препратил към изпратено до бенефициера уведомление от 22.05.2024 г. Действително според ТР 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ мотивите на административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен във връзка с издаване на административния акт. Във всички случаи обаче органът има задължение да изложи мотиви както от фактическа, така и от правна страна. По отношение на неверифицираната сума по т. 3 нито в акта, нито в уведомлението, към което препраща, органът е посочил какво е правното основание за намаляването на допустимите разходи, което изпълва изложените от органа фактически установявания. За да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен в частите му по т. 1 за разходи в размер на 26 487,61 лв. по БФП и 3 203,69 лв. от собствено финансиране и по т.3 за разходи в общ размер на 648 843,93 лв. по БФП и 78 478,04 лв. собствено финансиране. Преписката следва да бъде върната на органа, тъй като въпросът, поставен за разрешаване, е от изключителната му компетентност. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното от дружеството с касационната жалба искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции е основателно. Същото е доказано по размер предвид приложените доказателства за реализирането им пред двете инстанции. Водоснабдяване и канализация ЕООД - Смолян е извършило разходи за платено адвокатско възнаграждение пред първана инстанция в размер на 9500 лв., а в настоящото производство - на 24 000 лв., заплатило е и държавни такси за двете инстанции в размер на по 1700 лв. Общо направените от касатора разходи са в размер на 36 900 лв. Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. в становища както пред административния съд, така и пред ВАС, е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разноски. Обосновал се е с отсъствието на фактическа и правна сложност на спора. Според касационния съдебен състав възражението е основателно. Безспорно, преценката за размера на дължимото с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение, предвид даденото от СЕС тълкуване по дело С-438/22, следва да бъде направена при съобразяване с принципите на справедливост и обоснованост. Анализът за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прави във всеки конкретен случай и предвид всички обстоятелства по делото, като защитимият материален интерес е само един от елементите при тази преценка. Съдът преценява релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и неговата икономическа и правна страна. Преследваната легитимна цел е да се осигури качеството на предоставената услуга при отчитане на извършената работа, сложността на казуса и други характеристики, без да се нарушава конкуренцията. В случая претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни въпреки значителния материален интерес по делото. Спорът не представлява фактическата и правна сложност с оглед конкретно установените пороци на административния акт и формираната последователна и трайна съдебна практика в тази насока. Делото както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство е приключено в едно съдебно заседание. Пълномощникът на дружеството активно е участвал в производството и е взел лично участие в две съдебни заседания. Преценявайки в съвкупност относимите обстоятелства, съдът приема, че необосновано е завишен размерът на претендираното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Същото следва да бъде намалено до размера, претендиран в първоинстанционното производство. Предвид изложеното, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3400 лв. платени държавни такси за производството и 19 000 лв. платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции или общо разноски от 22 400 лв. Воден от горното, Върховният административен съд