Решение № 4763 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 134/2017 г.

Решение № 4763 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 134/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния директор на ОД на ДФ"Земеделие", гр. К., подадена чрез упълномощен юрисконсулт Кр. И., против решение № 313 от 28.11.2016 г., постановено от Административен съд - С., по адм. д. № 209/2016 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че спорният имот № 001276 е отдаден под аренда на друго лице, включително и за настоящата стопанска година, поради което в решението неправилно е приложена нормата на чл. 2 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 28/2008 г. Касаторът заявява, че оспореният съдебен акт е постановен и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото мотивите на съда са противоречиви и некореспондиращи с действителното фактическо положение и със събрания доказателствен материал, като в тях не се съдържа конкретика относно това какво следва да направи административния орган. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, да потвърди атакуваната заповед и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - А. А. К. от с. Т., община С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Д. М., който с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено и за отхвърляне касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото една от задължителните междинни цели за получаване на четвърто и пето плащане е увеличаване икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 1,50 икономически единици /ИЕ/, като в конкретния бизнес план това са били 4,00 ИЕ. Според участващия по делото прокурор в разглеждания случай такова увеличение не е било констатирано предвид отдаване под аренда на половината от обработваемата земя от земеделския производител на негов роднина, с оглед на което дори органът да беше изпълнил условията на чл. 28, ал. 9 или чл. 26, ал. 6 от Наредба № 28, то същото не би променило неговото волеизявление, тъй като договорът за аренда е бил сключен още през 2011 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администратвен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 313 от 28.11.2016 г. е отменена заповед № 03.090-РД/261 от 14.09.2016 г., издадена от директора на ОД на ДФ "Земеделие"- К., с която е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за пето плащане № 21/141/07669/3/5 и е преустановено плащането по проект № 21/141/07669, одобрен със заповед № 03-210-РД/130 от 24.07.2012 г. за ползвателя А. А. К.; делото е върнато на ОД на ДФ "Земеделие"- К. за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на материалния и процесуалния закон; ОД на ДФ "Земеделие"- К. е осъдена да заплати на А. А. К. направените деловодни разноски в размер на 450 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. е приел, че при издаване на процесния административен акт е допуснато съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, предвидени в чл. 28 от Наредба № 28 от 5.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Първостепенният съд е счел, че плащанията за периода на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярката са авансови и същите се дължат на база заявен планиран резултат, а не достигнат такъв, поради което достигането на икономически размер на земеделското стопанство за петата стопанска година е следвало да бъде изчислен от издателя на атакуваната заповед на база на заложените площи за земеделско производство за следващата стопанска година - от 01.10.2016 до 30.09.2017 г., понеже според § 1, т. 23 от Наредба № 28/2008 г. периодът на стопанската година е в посочените дати за съответната година. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че претендираното пето плащане е отказано, тъй като за четвъртата стопанска година - 2015/2016 г. не са достигнати заложените икономически показатели, в частност засаждането на площ от 2,086 дка картофи, доколкото органът се е позовавал на "настоящата стопанска година 2015/2016" на ред 11 от заповедта. Освен това първоинстанционният съд е констатирал, че в анкетната карта за горепосочената стопанска година спорният имот № 001276 с площ 2,086 дка не е включен от А. К. и предвиден от него за добив на селскостопанска продукция. Оттук е изведено заключение, че е изпълнено условието на чл. 28, ал. 2 от приложимата наредба, защото върху общата заявена площ от 5,811 дка земеделският производител отглежда културите предвидени за петата година- 1,400 дка домати, 2,000 дка картофи и 1,000 дка градински краставици. При това положение първостепенният съд е приел, че към момента на подаване на заявката - 15.08.2016 г. А. К. обработва имот № 001276, който е негов собствен и за него е представено Споразумение за прекратяване на договора за аренда от 31.05.2016 г., което има действие от момента на нотариалната заверка. Относно изпълнението на административнопроизводствените правила, решаващият съдебен състав е преценил, че в случая е допуснато и нарушение на нормата на чл. 28, ал. 9 от Наредба № 28, според който текст в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти по ал. 6, т. 1 и 2, РА с мотивирано писмо е следвало да уведоми ползвателя на помощта, който в срок до 10 работни дни от уведомяването е можел да отстрани констатираните нередовности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, включително документи извън посочените в приложение № 4, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че заложените в анкетната карта от 15.08.2016 г. данни отговарят на действителното положение, поради което оспорения административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по приложение на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. На първо място следва да се отрази, че е основателно възражението на касатора, че както в диспозитива на съдебния акт, така и в мотивите, към които препраща диспозитивът, не се съдържат никакви указания, които да са дадени от съда към административния орган. С оглед на това не може да се разбере дали първостепенният съд е върнал преписката /погрешно в решението е написано "делото"/ на административния орган за да отстрани констатирани нарушения на административнопроизводствените правила, като даде възможност за допълнително представяне на Споразумението за прекратяване на договора за аренда от 31.05.2016 г. и за извършване на нови административни проверки или е дадено указание за издаване на нова заповед, с която да се разпореди извършването на претендираното от земеделския производител пето плащане. По отношение на оплакването, развито в касационната жалба, против изложените правни изводи в обжалваното решение, касационният съдебен състав счита, че също е основателно. Това е така, защото първоинстанционният съд неправилно е приел, че подаденото заявление на 15.08.2016 г. от А. К. е за авансово пето плащане. В случая не се касае за авансово плащане, защото по силата на чл. 28, ал. 2, изречение първо от Наредба № 28/2008 г. при подаване на заявката за пето плащане ползвателят на помощта следва да отглежда културите и животните, заложени за петата стопанска година от изпълнение на бизнес плана. Следователно издателят на приложимият нормативен акт изрично е регламентирал, че към датата на подаване на заявлението за петото плащане земеделският производител трябва да отглежда заявените култури, а не да стори това в бъдеще време през следващата стопанска година. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че касационният жалбоподател законосъобразно е вписал в процесната заповед, че ползвателят е трябвало вече да отглежда в стопанството си през настоящата 2015/2016 г. заложените от А. К. в бизнес плана му 2,000 дка картофи. Правилно е отразено в атакувания административен акт, че настоящата година е стопанската 2015/2016 г., защото към момента на подаване на заявлението за пето плащане - 15.08.2016 г. и към датата на издаване на заповед № 03.090-РД/261/14.09.2016 г. все още е била тази "настояща стопанска година", която е приключила на 30.09.2016 г. В обжалваното решение изобщо не се съдържат мотиви във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 28, ал. 2 от Наредба № 28/2008 г., което е съществено нарушение, защото именно тази норма е посочена като правно основание за постановяване на атакуваната заповед. Освен това от съдържанието на процесния административен акт е видно, че за да откаже претендираното пето плащане издателят му се е позовал и на разпоредбите на чл. 2 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 28/2008 г., а те също не са обсъдени от първоинстаницонния съд и същият не е изложил никакви правни изводи във връзка с приложението на тези нормативни текстове към конкретния случай. Описаното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото е довело до неправилно приложение на материалния закон. Първостепенният съд незаконосъобразно е преценил, че е достатъчно заявяването от страна на А. К. на спорния имот № 001276 с площ 2,086 дка за следващата стопанска година - 2016/2017 г., но това не е така, предвид императивното условие, визирано в чл. 28, ал. 2, изречение първо от Наредба № 28/2008 г., а именно: при подаване на заявката за пето плащане ползвателят на помощта вече да отглежда заявените в бизнес плана култури, което изискване се отнася включително и за заявените площи от 2,086 дка, включени в имот № 001276. Между страните не е било спорно обстоятелството, че земеделският производител не е отглеждал заложената в бизнес плана му култура - картофи през периода до 31.05.2016 г., защото до тази дата имот № 001276 с площ 2,086 дка е бил отдаден под аренда на трето лице. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по отношение на периода от 01.06.2016 г., от която дата А. К. е възстановил ползването на спорния имот, до 15.08.2016 г., когато е подадена заявката за пето плащане и да обсъди правнорелевантния факт дали в гореописания период земеделският производител е отглеждал заявената култура - картофи, както изисква императивната разпоредба на чл. 28, ал. 2, изречение първо от Наредба № 28/2008 г., както и дали през този период той е достигнал целта на мярката, съобразно нормите на чл. 2 и чл. 7, ал. 1 от приложимата наредба. Относно установеното от първоинстаницонния съд нарушение на административнопроизводствените правила, настоящият съдебен състав констатира, че в обжалваното решение не са изложени мотиви доколко нарушението е съществено и дали то е възпрепятствало земеделския производител да осъществи правото си на защита, с оглед на предоставената му такава възможност в хода на съдебното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. При новото разглеждане на делото решаващият съдебен състав следва да изложи правни изводи по основните спорни въпроси, а именно: дали в периода от 01.06.2016 г. до 15.08.2016 г. А. К. е отглеждал заявената култура - картофи в имот № 001276 с площ 2,086 дка, достигнал ли е през описания период целта на мярката, съобразно изискванията на чл. 2 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 28/2008 г. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и доколко във визирания период е постигнато претендираното увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство с 4.00 икономически единици, както е заложено в конкретния бизнес- план на земеделския производител, като за установяване на това обстоятелство първостепенният съд следва да изслуша експертиза, ако счете, че са му необходими експертни знания по този въпрос. По отношение на поисканите от двете страни разноски, настоящият съдебен състав не се произнася, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,