Решение № 4990 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2013 г.

Решение № 4990 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14146/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Подадена е касационна жалба от Йорданка Димитрова Костадинова от гр. Полски Тръмбеш чрез адв. Станчо Лазаров срещу решение № 286 от 20.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1191/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен иска на Димитрова срещу община - Елена за неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразното бездействие на органи на общинската администрация и подчинени на кмета на общината длъжностни лица да съобщят своевременно на ищцата за смъртта на дъщеря й Миглена Йорданова, настанена в ДДМУИ - с. Илаков рът, за разликата от присъдените й 200 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част - т. е. в частта му, в която община - Елена е осъдена да заплати на Йорданка Димитрова Костадинова на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв, е предявена и касационна жалба от община - Елена чрез кмета й. Този касатор твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. И двамата касатори молят съдебното решение да бъде отменено в обжалваните от тях части като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Йорданка Костадинова - същата и ответник по другата касационна жалба, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Вторият касационен жалбоподател, община - Елена, явяващ се и ответник по другата касационна жалба, редовно призован, не изпраща представител. От същия е постъпил писмен отговор на касационната жалба на Костадинова с развити съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно, поради което са допустими. По съществото на двете касационни жалби съдът приема следното: АС - Велико Търново е бил сезиран с иск от Йорданка Д. Костадинова срещу община Елена с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв за претърпени от нея неимуществени вреди - душевни болки, страдания и непримиримост, че е лишена от възможността да изпрати детето си в отвъдното според съответните ритуали, причинени й от незаконосъобразното бездействие на директора на Дом за деца и младежи с умствена изостаналост - с. Илаков рът, община Елена, изразяващо се в несвоевременното съобщаване за смъртта на настанената там нейна дъщеря Миглена Йорданова Костадинова, починала на 12.11.2009 г. С обжалваното съдебно решение административният съд е осъдил община - Елена да заплати на Йорданка Костадинова обезщетение за претендираните от нея на посоченото основание неимуществени вреди в размер на 200 лв, като е отхвърлил иска над тази сума до пълния му, предявен размер от 15 000 лв. За да стигне до този правен резултат, АС - Велико Търново, след обстоен анализ от теоретична страна на всеки един елемент от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел следното: Налице са основания за ангажиране отговорността на община Елена за вреди в изложената от ищцата хипотеза . Независимо от нотариално завереното от Йорданка Костадинова още през 1990 г. съгласие за пълно осиновяване на болното й дете Миглена и независимо от факта, че ищцата от 1990 г. до уведомяването й за смъртта на дъщеря й не е търсила детето си, съдът е приел, че, предвид обстоятелството, че Миглена до смъртта си не е била осиновена и ищцата е нейна майка, длъжностните лица от ДДМУН - с. Илаков рът е следвало да уведомят своевременно ищцата за смъртта на дъщерята. Като не са сторили това, въпреки че са били длъжни по силата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/16.03.1999 г. на МТСП, длъжностните лица при ДДМУИ - с. Илаков рът са бездействали неоснователно, с което са ангажирали отговорността на общината по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК. Административният съд е изложил подробни съображения защо приема, че директорът на дома в с. Илаков рът се явява длъжностно лице, назначено от кмета на община - Елена, поради което действията му по неуведомяването на Костадинова в качеството й на законен наследник ангажира община - Елена. След като е установил наличието на всички предпоставки от фактическия състав, обосноваващ отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, АС-Велико Търново е приел, че при преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, изхождайки от установеното от фактическа страна - липса на доказателства за това, че нотариално завереното от Костадинова съгласие за осиновяване е подправена, обстоятелството, че от 1990 до смъртта на дъщеря си ищцата не се е интересувала и не е търсила контакти с нея, съдът е приел, че, претендираното от нея обезщетение е справедливо от гледна точка на закона в размер от 200 лв. Върховният административен съд, трето отделение, намира и двете касационни жалби за неоснователни. Атакуваното съдебно решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е заключил, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на община - Елена за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- налице е задължение, произтичащо пряко от разпоредбата чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 16.03.1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги, длъжностните лица в ДДМУИ - с. Илаков рът да уведомят незабавно наследниците на починало при тях лице, което не е изпълнено, дейността по това уведомяване е административна дейност, ангажираща на основание чл. 18а от ЗСП и чл. 36, ал. 3, т. 1, б. "в" от ППЗСП отговорността на община - Елена, от незаконосъобразното бездействие за ищцата за настъпили неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда. Неоснователни са развитите в касационната жалба на Йорданка Костадинова доводи за това, че размерът на присъденото в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди от 200 лв противоречи на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, незаконосъобразно е занижено и неправилно при определянето му е взет предвид ирелевантния за спора факт, че Костадинова не е търсила контакт с дъщеря си . Обосновано административният съд е ценил обстоятелството, че от заверяване на съгласието за пълно осиновяване на Миглена Костадинова през 1990 г. до датата на смъртта й около 20 години по-късно, ищцата Йорданка Костадинова не се е интересувала от детето си. Този факт има пряко отражение върху интензитета на твърдените от нея изживени болки, страдания и непримиримост от факта, че е била лишена от възможността да изпрати дъщеря си в отвъдното според съответните ритуали. Правилно съдът е приел, че липсата на контакти с оставената в дом за социални грижи и за осиновяване дъщеря за толкова дълъг период от време обосновава минимален размер на дължимото обезщетение за претърпените от майката неимуществени вреди от закъснялото съобщаване за смъртта й. След като родител не се е интересувал от детето си, докато е живо, житейски нелогично е да изпита дълбока скръб от смъртта му, подлежаща на обезвреда в размер на 15 000 лв. Неоснователни са и развитите в касационната жалба на община - Елена оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част поради неотчитането на факта, че несъществуването на каквито и да било семейни контакти между Костадинова и починалата й дъщеря за период от 20 години обосновавало липса на реално претърпени от вреди. Правилно административният съд е заключил, че, независимо от това дали родителят е бил близък с детето си, дали се е интересувал от него приживе или не, самото известие за смъртта му и невъзможността да го изпрати подобаващо, житейски предизвиква определени негативни емоции у него, които подлежат на обезщетяване. С оглед гореизложеното настоящият състав на ВАС, трето отделение приема, че касационните жалби се явяват неоснователни, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение