Решение № 4757 от 4.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна на влязлото в сила решение 428 от 12.05.2022 г., постановено по адм.д. 310/2021 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Е. Дойнова против бездействието на кмета на Община Дряново, в качеството му на орган по изпълнението, за продължаване на процедурата по искане от 14.05.2021 г. за прилагане на ЧПУП-ПУР, одобрен с решение 199/25.08.2020 г. на Общински съвет Дряново и жалбоподателката е осъдена да заплати на Община Дряново сумата 600 лв., представляваща направени по делото разноски. В искането се твърди, че са налице основанията на чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. От Е. Дойнова е постъпило и искане за отмяна на влязлото в сила определение 508 от 06.06.2022 г., постановено по делото, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В искането се твърди наличие на правните основания на чл. 239, т. 4 и 5 АПК. В хода на съдебното производство искателката е починала и като неин наследник е конституиран синът й Р. Овчаров, който чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа искането за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците чрез процесуалния си представител, в писмени становища, оспорват исканията за отмяна на влезлите в сила съдебни актове и молят същите да се отхвърлят. Искането за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителката се позовава на заповед 210/27.04.2022 г. на кмета на Община Дряново, с което е одобрен проект за частично изменение на ПУП ПУР за задънена улица. По същество с тази заповед се изменя решение 199/25.08.2020 г. на Общински съвет Дряново, с което е одобрен ЧПУП ПУР, чието прилагане се иска. Предмет на оспорване в производството по адм. д. 310/2021 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска е обжалване бездействие на органа по изпълнението за продължаване на процедурата за прилагане на ЧПУП- ПУР, одобрен с цитираното решение на Общински съвет Дряново. В случая приложената към искането за отмята заповед има значение за правния интерес и активната легитимация на жалбоподателката и не представлява ново доказателства от значение за правилното решение за спора. Нормата на чл. 239, т. 1 АПК визира нови писмени доказателства и нови доказателства, които да са от съществено значение за решаването на делото по същество, а не за установяване на факти, които са неблагоприятни за молителката и които биха обосновали прекратяване на производството по делото. Останалите доводи за наличие на основанието на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение са относими към правилността на решението, чиято отмяна се иска, а не към наличието на това основание за отмяна, поради което не следва да се обсъждат. Не е налице и основанието на чл. 239, т. 4 АПК, съгласно което актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В случая не е представено решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на определение, постановено по адм.д. 3087/2022 г. по описа на Върховния административен съд и определение, постановено по адм.д. 2952/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно липсва друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, поради което не е налице хипотезата на цитираната норма за отмяна на влязлото в сила решение. На следващо място в искането за отмяна се твърди наличие на основанието на чл. 239, т. 5 АПК като се сочи, че Е. Дойнова е била лишена от възможност да участва по делото, тъй като след отмяна на определението, с което жалбата е Дойнова е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено не са продължени процесуалните действия, а решението е постановено в закрито съдебно заседание. В случая съдът е сезиран с жалба против бездействието на кмета на Община Дряново за продължаване на процедурата по прилагане на ПУР, одобрен с решение 199/25.08.2020 г. на Общински съвет Дряново, с искане на основание чл. 296, ал. 2 АПК да се отмени посоченото бездействие. Това производството е по реда на чл. 294 и сл. АПК регламентиращи обжалване на действията на органа по изпълнението. Съгласно правилото на чл. 297, ал. 1 АПК жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета обжалване на определенията и разпорежданията, като съгласно чл. 234, ал. 1 АПК жалбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът постанови друго. Ето защо като постановява решението в закрито съдебно заседание съдът не допуска нарушение, довело до лишаване на Е. Дойнова от участие в производството по делото. С оглед на изложеното не са налице сочените основания по чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Искането за отмяна на влязлото в сила определение 508 от 06.06.2022 г., постановено по делото, е недопустимо. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С определението, чиято отмяна се иска е оставено без уважение искането на Е. Дойнова за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските и с него не се прегражда развитието на делото, поради което искането за отмяната му е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,