Решение № 899 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2019 г.

Решение № 899 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Мирчев, срещу решение № 18 от 07.02.2019 г., постановено по адм. дело № 681/2018 г. от Административен съд – Пазарджик. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което жалбата срещу оспорения акт да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – община Белово, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Димов, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, както и да му се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Белово против Заповед № 03-РД/2584/27.06.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, с която е отказано финансиране по подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Бюджетът за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени в процесния период на прием по т. 1. 2. от Заповед № РД09-552/02.18.2016 г. за дейност "Строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях", е определен по т. 2. 2. от посочената заповед и е в размер на 293 370 000 лева, като през периода са подадени общо 188 броя проектни предложения. Административният орган е извършил предварителна оценка на критериите за подбор при условията на чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12/25.07.2016 г., като е приел, че бюджетът по мярката е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 56 точки. Заявлението за подпомагане на Община Белово е получило 47 точки при класирането, поради което с обжалваната заповед е прието, че този брой точки е недостатъчен за получаване на финансиране по мярка 7. 2. и следва да бъде получен пълен отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по подмярката. В мотивите си органът е приел, че по критерий № 3 в приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при заявени от кандидата 22, т. същият следва да получи 0, т., тъй като критерии 3 и 4 не могат да бъдат прилагани кумулативно. По критерий 5, при заявени от кандидата 25, т. са присъдени 15, т., тъй като най-дългата реконструирана пътна отсечка е Подобект 2: Общински път PAZ1021 от път I-8, Костенец - Белово до център в с. Сестримо от км 0+000 до км 3+365, измерена в мерна единица за дължина /3365 л. м./, обслужващ с. Сестримо, с общо население 1078 души. По делото са ангажирани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Прието е, че по критерий "Брой населени места, които един пътен участък обслужва" в община Белово с най-голяма дължина - 7796 м, е участъкът от път PAZ 1023 от път I-8 до границата с община Септември. За този пътен участък няма пълна проектна разработка, а само за две негови части, наречени в проекта Участък 1 и Участък 2 - извън населените места. Вещото лице строителен инженер е посочило, че е взело предвид изразеното в писмо до Кмета на Община Белово с изх. № 08-00-123/23.01.2018 г. /л. 190 становище на АПИ, съгласно което по ПМС № 236 от 13.04.2007 г. това е най-дългият път и най-дългата пътна отсечка на територията на община Белово, който има директна свързаност с републиканския път І-8 /началото на РАZ 1023 и републикански път ІІІ-3704 /края на РАZ 1023/. В писмото на АПИ е посочено, че при затваряне на автомагистрала "Тракия" това е единственият алтернативен път. Пътят преминава през населените места Мененкьово-Аканджиево и завършва на границата с община Септември. Всеки един от тези участъци не може да бъде отделна пътна отсечка, тъй като е част от един път с номер и е образуван от прекъсването на пътя от уличната мрежа на населените места. Това е единствената пътна връзка на посочените населени места и между посочените участъци от пътя е налице цялостност и свързаност. С оглед на това, съдът намира, че неправилно административният орган е извършил оценка по Критерий 5 като е приел за най-дълга реконструираната отсечка от общински път PAZ 1021, измерена в мерна единица за дължина /3365 л. м./, обслужващ с. Сестримо, което е с общо население 1 078 души, вместо общински път PAZ 1023, измерена в мерна единица за дължина /7796 л. м./, обслужващ път I-8 до границата с община Септември. Предвид на това неправилно от 25 точки заявени от кандидата на същия са присъдени само 15 точки. От приетата по делото СИЕ е установено, че одобрените от ДФ "Земеделие" заявления за подпомагане на общини са с най-малко 55 брой получени точки, т. е. в случай, че жалбоподателят е получил оценка по Критерий 5 от 25 точки, то общият брой на получените точки за него би бил 57 точки и за същия са били налице реални шансове да бъде финансирано заявлението му за подпомагане. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Страните не спорят за установените от първоинстанционния съд факти. Предмет на преценка пред касационната инстанция са мотивите на съда, с които е прието, че заявлението за подпомагане на община Белово следва да бъде класирано, тъй като от административния орган са изложени неправилни мотиви относно точкуването по критерий 5 - при заявени от кандидата 25, т. са присъдени 15, т., тъй като за най-дългата реконструирана пътна отсечка неправилно е приет Подобект 2: Общински път PAZ1021 от път I-8, Костенец - Белово до център в с. Сестримо от км 0+000 до км 3+365, измерена в мерна единица за дължина /3365 л. м./, обслужващ с. Сестримо, с общо население 1078 души. В процедурата за обработване на заявления за подпомагане при ограничен бюджет, одобрението на подадените заявления се извършва в низходящ ред, до размера на бюджета, определен в заповедта за откриване на приема, след извършване на класиране, съгласно критериите за подбор, посочени в приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. Оценката по чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредбата е извършена съобразно издадено от министъра на земеделието и храните задължително тълкуване на чл. 36, ал. 1, т. 1, обнародвано в ДВ бр. 51/27.06.2017 г. Със задължителното тълкуване е прието, че "точките по критерий 5 се определят като се отчита броят на населението на населеното място/населените места, обслужвани от най-дългата реконструирана/рехабилитирана пътна отсечка, измерена в мерна единица (м, км), от съответния общински път, включен в Решение № 236 от 13 април 2007 г. на Министерски съвет за утвърждаване списък на общинските пътища. Ползват се предоставените от НСИ данни за брой население към 31.12.2015 г. по пол, области, общини и населени места, публикувани на електронната страница на ДФЗ. " При така разписано тълкуване на точкуването по критерий 5 не може да се обоснове правен извод, че между участъците 1 - от края на гр. Белово до началото на с. Мененкьово от км, 0+000 до км 2+907. 37 и участък 2 –От края на с. Мененкьово до началото на с. Аканджиево от км. 0+000 до км. 1+519. 21 съществува прекъсване на пътната отсечка в границите на населеното място Mененкьово (началото и края на селото)., т. е. че пътната "отсечка" PAZ 1023 Белово – Мененкьово – Аканджиево" не е единна. На първо място никъде в задължителното тълкуване или в нормативния акт, не се посочва легална дефиниция за "пътна отсечка", поради което не може да се направи категоричен извод, че пътен участък се разделя от населените места, през които преминава. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал писмо № 08-00-123/23.01.2018 г. на председателя на УС на Агенция пътна инфраструктура относно дадено официално становище за процесната пътна отсечка, видно от което ръководителят на специализираната администрация еднозначно потвърждава, че всеки един от участъците (независимо кой) не може да бъде отделна пътна отсечка, тъй като е част от един път с един номер и е образуван от прекъсването на пътя от уличната мрежа на населените места. Това е единствената пътна връзка на посочените населени места и между посочените участъци от пътя е налице цялостност и свързаност. Същото твърдение е застъпено и от вещото лице строителен инженер, неоспорено от страните, което допълва, че така формулираният в задължителното тълкуване термин "пътна отсечка" е разговорен, макар и придобил гражданственост. Пътят преминава през населените места Мененкьово-Аканджиево и завършва на границата с Община Септември. Всеки един от тези участъци не може да бъде отделна пътна отсечка, тъй като е част от един път с номер и е образуван от прекъсването на пътя от уличната мрежа на населените места. Това е единствената пътна връзка на посочените населени места и между посочените участъци от пътя е налице цялостност и свързаност. Респ. значението на термина "пътна отсечка", чието тълкуване е използвано в мотивите на административния акт, не е изведено с легална дефиниция в някой от приложените нормативни актове, а неточното му използване, потвърдено при съвкупна преценка от специализиран административен орган и кредитирана съдебно-техническа експертиза сочи на извод за правилност на обжалвания съдебен акт. Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на тълкувателен акт, с който е дадено легално дефиниране на понятието "пътна отсечка". Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА разпоредбите на нормативния акт се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, целта на тълкувания акт и основните начала на правото на Република България. Законовата рамка не допуска с тълкувателен акт създаване на първични правни норми още повече такива на които законът придава обратно действие. Дори да се приеме, че задължителното тълкуване след обнародването в Държавен вестник е станало задължително и то с обратно действие, то в случая по разглеждания критерий не е предвидено изрично дефиниране на понятието за пътна отсечка, а прилагането по аналогия на дефиницията, дадена по други критерии е недопустимо. В случая релевантното понятие следва да се изведе при съобразяване на целта на финансирането, предвидена в чл. 2 от Наредба № 12/2016 г. Съгласно нормативния текст подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" има за цел да насърчи социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони. От събраните по делото доказателства е установено, че общинския път PAZ 1023 е единствената транспортна връзка на населените места Белово – Мененкьово – Аканджиево с републиканската пътна мрежа и съгласно становището на специализираната администрация – Агенция "Пътна инфраструктура" съгласно приложимите при оценката ПМС № 236 от 13.04.2007 г. е най-дългата пътна отсечка на територията на община Белово, която има директна свързаност с републикански път I-8 /начало на PAZ 1023 и републикански път I I I- 3704 /края на PAZ 1023/. Проекта за рехабилитация именно на тази пътна отсечка в най-пълна степен съответства на целта на мярката. С оглед на изложените доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно. От страна на ответника са претендирани разноски, но доказателства за направата на такива не са приложени, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо на изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,