Решение № 492 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2010 г.

Решение № 492 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 833 от 12.09.2011 г. по гр. д. № 1322 от 2010 е допуснато касационно обжалване на решение № 168 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 185 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 36 от 1.03.2010 г. по гр. д. № 684 от 2006 г. на Троянския районен съд и е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост от община "Т." срещу Х. "С. Н. М. Ч.", [населено място] на килийно училище в [населено място], махала "С.", община "Т.", представляващо сграда, отразена в кадастралния план на селото като имот пл. №... по КК ПИ...., одобрен със заповед № РД-... от..... г. на изпълнителния директор на А.. С това решение е отхвърлен иска за ревандикация на касатора срещу Ч. "П. Х." за този имот и са отхвърлени положителните установителни искове за собственост върху него, които субективно са съединени срещу община "Т." и Държавата, представлявана от Областният управител- област "Л.". В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Претендират се разноски и е представен списък на разноските пред касационната инстанция, които са в размер на 600 лв. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите касаещи цялостно обсъждане на доказателствения материал и съпоставянето му с доводите и възраженията на страните - чл. 12 ГПК и по материално правните въпроси: за реституиране на собствеността на религиозните институции; за придобиването по давност на недвижим имот по отношение на който се прилагат реституционните закони; за прилагането на института за приращението - чл. 92 ЗС и за основанията на които общините могат да придобият недвижими имоти. Ответника община "Т." е депозирала отговор, в който развива становището си за недопустимост на касационното обжалване, но в съдебно заседание не ангажира становище. Ответника Ч. "П. Х." е представило възражение, в което излага аргументи срещу допускане на касационна проверка на решението, но в съдебно заседание не взема допълнително становище. Държавата, представлявана от Областният управител, област Л. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. По въпроса за правосубектността на Х. "С. Н. М. Ч.", е постановено определение № 121/07 от 26.03.2007 г. на ВКС по ч. гр. д. № 445/2007 г., което е взето предвид от Ловешкия окръжен съд и изводите по което се споделят от настоящия състав. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон, същото е обосновано. Не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на защита на касатора и да са се отразили на крайния изход по спора. Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 от Закона за собствеността. Настоящият състав е съгласен, че липсва "сила на пресъдено нещо" поради липса на субективен идентитет с решение № 465 от 7.11.2005 г. на Троянския районен съд, постановено по гр. д. № 38 по описа за 2005 г., с което е отхвърлен предявения от С. М. на Л. епархия срещу [община], и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск с правно основание чл. 108 от ЗС и предмет спорният недвижим имот - наречен "килийно училище", преставляващ масивна двуетажна сграда, застроена върху площ от 109 кв. м. в дворно място от 214 кв. м., находящо се в околовръстен полигон на махала "С." [населено място], Л. област. Макар предмет на това дело да е правото на собственост върху спорната вещ, то не е налице еднаквост на страните, поради което и решението не ангажира касатора, който е самостоятелно юридическо лице, - различно от С. м. на Л. епархия. В настоящето производство са разгледани предявените в субективно съединение искове за собственост - главен и насрещен срещу община "Т." и Държавата, представлявана от Областният управител, иск за ревандикация от Х. "С. Н. М. Ч." срещу Ч. "П. Х." и е намерено, че собственик на "килийното училище" е община "Т.". Този извод е направен при обсъждане на представеният изобилния писмен доказателствен материал, който е съпоставен с многобройните свидетели и са взети предвид заключенията на единичната и тройна технически експертизи. В мотивите към решението, въззивният съд се е спрял на въпроса защо счита, че Общината е собственик, а не касатора. Храма, който представлява юридическо лице се легитимира като собственик с н. а. №.., т...., н. д. №... от... г. на Троянския районен съд на оригинерно основание- давностно владение и посочва, че този имот му е бил отнет незаконно в периода след 1944 г., неправилно е бил отчужден през 1976 г. по ЗТСУ от Т. В. Т. и по сила на § 5 от ПЗР на Закона за вероизповеданията и "ex lege", собствеността му е възстановена обратно в неговия патримониум. Касатора, чиято е била доказателствената тежест обаче не представил безспорни доказателства, че е владял процесния имот непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 г.- чл. 79, ал. 1 от ЗС, нито пък двадесет години съгласно чл. 34 от Закона за давността 1898 г. (отм.). Ответниците са оспорили исковете, като община "Т." е предявила насрещен установителен иск за собственост, който Ловешкия окръжен съд е уважил. Ловешкият окръжен съд е разгледал предявените искове на посоченото от ищеца- касатор основание и е установил, че липсват доказателства, че Храма е бил собственик на училището преди 1944 г., а напротив, че това училище е изградено със средства на населението преди изграждането на сградата на църквата и не се намира в двора на Църквата за да се говори за приращение. Училището е декларирано в списък от 14.12.1971 г. на Н. като исторически паметник на културата и като архитектурно - строителен паметник / писмо №.... от.... г. / и в периода от 1971 г. до завеждането на исковата молба е подържано и ремонтирано със средства на Общината и на Националния институт за паметници на културата. През 1972 г. е извършена цялостна реставрация, включително чрез цялостна подмяна на съществуващата стара сграда, който ремонт е заплатен от Н.. Собствеността на църковните имоти се възстановява по силата на съответните реституционни закони към които препраща нормата на § 5 от ПЗР на Закона за вероизповеданията. В случая Ловешкият окръжен съд е изследвал твърдяното от ищеца възстановяване на собствеността по реда на чл.1 от ЗВСВОНИ вр. с § 5 от ПЗР на ЗВ и е намерил, че не са налице в кумулативна даденост юридическите факти, които водят до връщане на собствеността. Не е извършено възстановяване на собствеността по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ защото Църквата не е била собственик на имота и той не е отнет от нейния патримониум не по установения законен ред. От изслушаните единична и тройна техническа експертизи, включваща в. л. К. Т. К. и вещите лица В. П., Ц. Д. К. и Е. Г. М. се доказва че представеният нотариален акт от страна на ищеца документира право на собственост върху неурегулиран терен от 1580 кв. м. и е заснет по единствено съществуващият кадастрален план на [населено място] като имот пл. №..., този имот тангира с килийното училище - заснето като им. пл. №..., но не съвпада с него. Действително през 1972 г. е извършено отчуждаване на паянтова сграда от 44 кв. м. заедно с 214 кв. м. от Т. Т.. Сградата и дворното място са били долепени до "килийното училище". Отчуждаването е извършено с оглед предстоящият ремонт, който е осъществен цялостно върху сградата със средства на Н. Безсъмнено до 1992 г. имота е бил държавен. Съгласно разграничителният критерии, проведен с § 7 от ПЗР на ЗМСМА имота поради своето културно значение е преминал в собственост на Общината. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост /ред. 1996 г./. Със Заповед №... от.... г. Областният управител на област "Л." е постановил отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаване на Община "Л." на този имот, за който предходно е съставен акт за държавна собственост №... .. от...... г. Общината се легитимира с акт за общинска публична собственост №.... от .... г. за поземлен имот с кад. №...., с площ от 230 кв. м., попадащ в строителен полигон на махала "С.", двуетажна масивна сграда - килийно училище със застроена площ от 109 кв. м. индивидуализиран по одобрената със Заповед №..... от...... г. кадастрална карта на махала С., [населено място]. Решението на въззивният съд е съобразено с трайната съдебна практика по поставените материално правни и процесуални въпроси, като Ловешкия окръжен съд е обсъдил доказателственият материал и го е съпоставил с твърденията и възраженията на страните. На второ място произнесъл се е по спора така както е заявен с исковата молба и постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед крайният резултат по спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски, а ответниците не са поискали такива. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.