Решение № 3366 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2009 г.

Решение № 3366 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 259/03.04.2009 г. по адм. дело № 1173/2004 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 ЗАП, Варненски окръжен съд, Административно отделение, II състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-1-7706/37/02.02.2004 г. на Областен управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание в местност "Под село", предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, В ЧАСТТА относно новообразуван имот пл. № 819 по жалба на Димо Костадинов Костадинов и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок две касационни жалби: Едната жалба е от Димо Костадинов Костадинов, с. Звездица, Варненска област чрез пълномощника си адв. Бердж Хаджолян - гр. Варна. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че от мотивите на обжалваното решение не може да се изведе заключение какво следва да бъде извършено от административния орган в изпълнение на указанията на съда, а в диспозитива няма конкретни указания в каква насока следва да бъде извършена корекцията по конфигурацията на новообразувания имот № 819 по ПНИ. Смята, че са налице неясни мотиви, както и несъответствие между мотиви и диспозитив на решението. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд със съответни указания за произнасяне по искането му за нанасяне на новообразувания имот № 819 по ПНИ с площ от 1500 кв. м съгласно документа за собственост. Втората касационна жалба е от Антоанета Николаева Рангелова - Ст. юрисконсулт - процесуален представител на Областния управител на Област Варна Христо Павлов Контров. И този касатор счита, че съдебното решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и като такова е неправилно. Твърди, че заповедта му е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на всички нормативни изисквания и по подробно развити съображения моли обжалваното от него решение да бъде отменено. Допълнително е постъпила молба от същия пълномощник на областния управител, с която оспорва изцяло постъпилата жалба като неоснователна, отново заявява, че заповедта е законосъобразна, издадена от надлежен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на всички законови изисквания. Изразява и становище, че постановеното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и като такова моли да бъде оставено в сила. Ответниците - Целодневна детска градина "Зорница", с. Звездица и Кмета на Община Варна не вземат отношение по жалбите. Заинтересованите страни - Щерю Стоянов Щерев, Ангелина Стоянова Георгиева, Янка Костадинова Дончева, Ангелина Христова Георгиева, Костадинка Христова Георгиева, Георги Тодоров Панайотов и Донка Георгиева Митева също не вземат становище. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Димо Костадинов е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая делото е образувано по жалба на Костадинов срещу заповед по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ В и с обжалваното решение същата е уважена и заповедта отменена. Тези обстоятелства сочат за наличие на основание по чл. 215, т. 4 от АПК за оставяне жалбата без разглеждане. Касационната жалба от областен управител е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но за касационните претенции е неоснователна. Обжалваното решение за отмяна заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобрен ПНИ относно имот № 819 е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Съдът е изяснил релевираните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимият правен регламент. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за основателност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. С доказателствата по делото, включително СТЕ е установено, че по ПНИ отреденият за жалбоподателя имот с № 819 е с по-малка площ от признатата с реституционното на ПК решение и същата е с възможност за увеличаване без с това да се нарушат изискванията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ за ПНИ, при които обстоятелства за процесното решение не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Димо Костадинов Костадинов е процесуално недопустима за разглеждане по същество поради следното: Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". В конкретния случай не може да се приеме, че така постановеното съдебно решение е неблагоприятно за този подател на касационната жалба поради следното: Производството по адм. дело № 1173/2004 . по описа на Варненския окръжен съд е образувано по постъпила на 17.06.2004 г. жалба на Димо Костадинов Костадинов против Заповед № РД-1-7706/37/ от 2.02.2004 г. на Областния управител на Област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗА, е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 - селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "ПОД СЕЛО", землище с. Звездица, община Варна, област Варненска. С две допълнителни молби - от 6.07.2004 г. и от 7.07.2006 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва плана на новообразуваните имоти в частта му за парцел 819 като твърди, че съгласно т. 2 от решение № 42/05.03.1993 г. на Поземлена комисия гр. Варна им е възстановено правото на собственост в реални граници върху нива 1500 кв. м, а по новия план в парцел 819 им се предоставя 1176 кв. м, като разликата от 324 кв. м между решението на поземлената комисия и новия план е предоставена на парцел 820 на училището на с. Звездица с обща площ 2691 кв. м. Със съдебното решение съдът е отменил заповедта на областния управител в обжалваната й част и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията му, които са да преработи плана като намали площта на намиращия се на север път, като площта на новообразуван имот пл. № 819 се увеличи и стане 1330 кв. метра. Както се вижда, съдебното решение е в полза на жалбоподателя, защото по неговата именно жалба заповедта на областния управител е отменена. Фактът, че не е удовлетворено изцяло искането му за площ от 1500 кв. метра не е основание за обжалване на позитивното за него съдебно решение. Отделен е въпросът, че е недопустимо да се обжалват само мотивите на едно съдебно решение, без да се обжалва диспозитива. Всъщност съдебното решение в случая има два диспозитива: с първият се отменя заповедта на областния управител в обжалваната й част, а с втория преписката се връща на административния орган с конкретни указания. Този втори диспозитив няма самостоятелно значение, а е последица от първия и нямаше да бъде постановен, ако не беше такъв резултата по първия диспозитив. Димо Костадинов няма правен интерес да обжалва първия диспозитив, защото безспорно той е изцяло в негова полза. Не може да обжалва само втория диспозитив, тъй като той е логическа последица от първия, тоест приетото по първия диспозитив налага постановяването на втория, който няма самостоятелно значение и съдебното решение с двата му диспозитива представлява едно неразривно цяло. Само мотивите също не подлежат на самостоятелно обжалване, дори да са неправилни. Съдебното решение е държавен правосъден акт, т. е. едностранно, властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното правно положение между спорещите страни и ги задължава да се съобразяват с него. Решението, което се обявява по смисъла на закона трябва да съответства на диспозитива му, а мотивите, макар и да са материализирани заедно с него в един и същ документ, не са част от решението. Мотивите всъщност са съображенията на съда, в резултат на които е стигнал до правния извод, отразен в диспозитива. Не подлежат на самостоятелно обжалване мотивите или само на част от тях (виж проф. д-р Живко Сталев). В касационната жалба на Димо Костадинов се твърди, че мотивите са неясни, поради което за него е налице правната възможност да иска тълкуване на съдебно решение. Твърди се също, че има несъответствие между мотиви и диспозитив, което противоречие по процесуалните правила се квалифицира като очевидна фактическа грешка, но се поправя по друг ред, а не по реда на обжалването пред по-горната съдебна инстанция. С оглед изложеното до тук, касационната жалба на Димо Костадинов Костадинов е процесуално недопустима и като такава ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, като в тази си част решението е с характер на определение. Касационната жалба на Областния управител на Област с административен център град Варна е подадена в срок (както се каза и по-горе) и от надлежно упълномощено лице. Спрямо тази страна решението е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, което прави жалбата процесуално допустима въпреки противоречивите становища на пълномощника - в касационната жалба твърди, че съдебното решение е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и като такова е неправилно и моли да бъде отменено, а в допълнителната молба заявява, че решението е правилно, обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и като такова моли да бъде оставено в сила. След като обаче не е извършено процесуалното действие "оттегляне" или "отказ" от жалбата, същата следва да бъде разгледана по същество. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че тази касационна жалба е неоснователна поради следното: Правилно първоинстанционният съд е преценил, че при изработването на плана на новообразуваните имоти са допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ, тъй като административният орган не е отчел възможността площта на имота на жалбоподателя Димо Костадинов да бъде максимално близо до възстановената с решението на поземлената комисия. Съдът е възприел посоченото от вещото лице увеличение на площта на процесния новообразуван имот пл. № 819 като западната му граница се измести със 7 метра в западна посока. Този вариант засяга собственика на имот № 820, който видно от Регистъра на имотите, представляващ неразделна част от ПНИ е отразен така: "училищна нива" с. Звездица. По делото пред Варненския окръжен съд са били конституирани и участвали като заинтересовани страни Община Варна и Основно (начално) училище "Антим I" с. Звездица, а впоследствие на негово място е призована Целодневна детска градина (ЦДГ) "Зорница", с. Звездица (без данни дали е правоприемник на училището). Постановеното съдебно решение е съобщено на тези страни и ако са считали, че спрямо тях то е неблагоприятно, са имали правото да го обжалват по реда на чл. 210, ал. 1 от АПК. Следва да се отбележи за пълнота, че така постановеното от Варненския окръжен съд съдебно решение е било съобщено и на Министерството на образованието, което също е имало правната възможност да подаде касационна жалба на основание чл. 210, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, обжалваното от Областния управител на Област Варна съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,