Решение № 7729 от 12.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Белоградчик, чрез процесуалния му представител адв. Р.Длъгнекова против решение 131 от 06.12.2022 г., постановено по адм. дело 117/2022 г. по описа на Административен съд гр.Видин. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209, т.3 АПК без да излага конкретни доводи за това. Прилага като доказателство снимков материал от имота, направен при огледа в по-голям мащаб от мащаба на заключението на вещото лице, показващо състоянието на сградите. Моли за отмяна на решението и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Профикс Соларис МН ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Видин отменя по жалбата на Профикс Соларис МН ООД заповед 452/09.05.2022 г. на кмета на Община Белоградчик, с която на основание чл. 195 ал. 6 е наредено на дружеството да премахне всички конструктивни елементи и строителни отпадъци от строеж Полуразрушени сгради в ПИ с идентификатор 03616.501.6, находящ се в гр. Белоградчик и община Белоградчик е осъдена да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма, но същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения при работата на комисията, която е провела огледа без изслушване на заинтересованото лице собственик на строежа. Констатира, че няма уведомяване на заинтересованото лице за започване на административното производство, което е нарушение на чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, както и не са обсъждани наведени от заинтересованото лице възражения преди съставянето на констативния протокол. Приел е, че уведомяването за заповедта на кмета, с която е назначена комисията по чл. 196, ал.1 ЗУТ, както и за констативния протокол на тази комисия е извършено с писмо, рег. 2436/12.05.2022 г., заедно с уведомяването за процесната заповед, като по този начин административният орган не е изчакал представянето на възражение от заинтересованото лице и е допуснал нарушение, прието от първоинстанционният съд за съществено, тъй като се е отразило на правото на защита и участие в административното производство. По тези съображения прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал.2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Данните по административната преписка сочат липса на надлежно отправена до адресата на заповедта покана за изслушване. Имотът е частна собственост, предвид което, за да бъде спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, управителят на дружеството следва да бъде изрично поканен за изслушване лично или чрез надлежно упълномощено от него лице, каквито данни липсват по административната преписка, както е посочил и първоинстанционният съд. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена, както е приел и съдът. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ето защо правилно съдът приема, че при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. С оглед становището на касатора, който от една страна твърди, че е налице втората кумулативна предпоставка на чл.195, ал.6 ЗУТ, а именно строежът да не може да се поправи или заздрави, а от друга страна твърди, че това не е строеж, а конструктивни елементи и строителни отпадъци, които се намират в имота като сочи, че съдът не правел разлика между понятието строителен отпадък и строеж, следва да се отбележи, че видно от представените заснемания на обектите предмет на заповедта, несъмнено същите представляват части от сгради и огради, което покрива понятието строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. В същия смисъл е и заключението на изслушаната и приета СТЕ има налични строителни отпадъци и части от стоманобетонни елементи от сгради стоманобетонни греди и колони и част от сграда. За да бъде спазена предвидена в ЗУТ процедура, целяща премахването на строежи, е необходимо изслушването на заинтересованите страни, нещо което не е сторено в случая и е опорочило проведеното административно производство. По изложените съображения оспореното решение като правилно, валидно и допустимо не следва да бъде касирано. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а от страна на ответника искане за разноски не е правено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,