Решение № 618 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2008 г.

Решение № 618 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./. С решение № 584 от 17.01.2008 г. по гр. д. № 295/07 г. на Пловдивския апелативен съд, след отмяна на решение № 6 от 23.02.2007 г. по гр. д. № 128/06 г. на Смолянския окръжен съд, е уважен предявен от С. С. Л. иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като С. Д. К. е осъдена да заплати 13 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2006 г. до окончателното й изплащане, на основание договор за заем от 23.06.2003 г. и разноски за двете инстанции в размер на 2 064 лева. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация - ищец по делото, е възразил, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *** от 23.06.2003 г., според т. 1 на който С. Л. дава в заем на С. К. сумата 13 000 лева, която заемателят се задължава да върне в срок до 23.09.2003 г. За обезпечаване на вземането на заемодателя, заедно със законните лихви и разноски, С. К. учредила в полза на С. Л. ипотека върху свой собствен недвижим имот, подробно описан - т. 2. Ответницата е противопоставила на първо място възражение за нищожност на ипотеката като учредена върху недвижим имот, съсобствен с трети непълнолетни лица. То е отхвърлено като неотносимо към основния спорен предмет за парично задължение, за чието обезпечение ипотеката е учредена. Следващото възражение е за липса на валидно правоотношение между страните, тъй като сумата не е получена от посочения в документа заемател. На последно място е въведен довод, че задължението е погасено чрез плащане от третото лице. Въззивният съд приел, с оглед подписания от ответницата нотариален акт, че между страните е сключен договор за заем от 23.06.2003 г., налице е признание, че сумата е получена, а евентуалното предаване на сумата на трето лице касае друго правоотношение. Като се позовал на чл. 133, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), счел, че гласни доказателства за погасяване на дълга са недопустими, а писмени ответницата не е представила. Оттук съдът заключил, че задължението не е изпълнено и уважил иска. Обжалваното въззивно решение е неправилно. Договорът за заем за потребление е неформален, тъй като законът не изисква съгласието на страните да бъде облечено в определена форма с оглед действителност на облигационното правоотношение. За валидността на договора е достатъчно съгласие, придружено с предаване. В разглеждания случай писмената форма е необходима предвид цената на договора - заем за над 1 000 лева, и забраната по чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за установяване с гласни доказателства на договори на стойност, по-голяма от 1 000 лева. Затова и нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека материализира не само волеизявлението на нотариуса и на страните в частта за уговореното обезпечение, както поддържа касаторът К. Той е и доказателство за наличието на сключен договор за заем за потребление. Затова е неоснователен и доводът, че е постигнато съгласие с характер на предварителен договор за заем. Ответницата, сега касатор, поддържа, че договорната ипотека е сключена с цел обезпечаване на чуждо задължение, а самата тя не е получавала лично или чрез друг, преди или след сделката, заем в какъвто и да е размер от ищеца. За да установи, че друго лице е страна на страната на заемателя, както и че задължението е погасено чрез плащане от това трето лице, е поискала гласни доказателства. Въззивният съд, като се е позовал на съдържанието на нотариалния акт, приел, че заемът е даден на ответницата, а дори тя да е сключила договора, за да даде сумата на св. В да помогне в търговската му дейност, това не го прави заемател. Изводът е формиран без да се обсъдят останалите гласни доказателства, събрани по делото. Макар ищецът формално да е възразил срещу допускането на гласни доказателства /вж. изявлението на процесуалния му представител адвокат Б в съдебното заседание на 13.12.2006 г., както и писмената защита пред първоинстанционния съд/, във въззивната жалба изрично е поискал да бъдат изслушани свидетели за това къде, как, на кого и при какви обстоятелства е станало предаването на парите по заема, връщани ли са пари по заема, кога, къде, от кого, при какви обстоятелства. При това положение и с оглед доказателствените искания и на ответницата, следва да се приеме, че практически процесуалните действия на страните удостоверяват тяхното съгласие установяването на действителните им правоотношения да стане и чрез събирането на гласни доказателства, в какъвто смисъл разпоредбата на чл. 133, ал. 2 вр. ал. 1, б. б. "в" и "г" ГПК (отм.) им дава право. Това прави допустими свидетелски показания за установяване както на заемателя, така и на твърдяното погасяване на задължението чрез плащане. Като не е обсъдил част от събраните гласни доказателства, а за погасяване на паричното задължение ги е намерил за недопустими, въззивният съд е постановил решение по неразяснено дело - нарушение на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Изявления във връзка с обстоятелствата относно сключването на договора и връщането на сумата се съдържат и във въззивната жалба и в писмената защита на ищеца пред въззивния съд, но и те не са взети предвид при постановяване на съдебния акт. Налице е касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.