Решение № 2138 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2009 г.

Решение № 2138 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Тетевен против решение № 44 от 25.05.2009 г. по адм. дело № 86/2008 г. на Ловешкия административен съд. С него е обявена за нищожна заповед № 251 от 11.04.2008 г. за изземване от Усин Асанов Рамчев и Румен Усинов Асенов на имот № 105007 в землището на с. Глогово, община Тетевен в полза на наследниците на Махмуд Ибримов Бекиров. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните и заинтересованите страни не вземат отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Мотивира се, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, тъй като в молбата за започване на административното производство не е конкретизиран петитум за изземване на имота. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, към който препраща чл. 20 от ЗВСГЗГФ. Образувано е по жалба от Усин Асанов Рамчев и Румен Устинов Асенов против заповед № 251 от 11.04.2008 г. на кмета на община Тетевен. С нея е наредено да се изземе от двамата недвижим имот № 105007 с площ от 8.500 декара - широколистна гора в м. Превлака", землище с. Глогово, община Тетевен, владян без правно основание /построена кошара/ и да се предаде на наследниците на Махмуд Ибримов Бекиров. Твърдяли са, че не е индивидуализирана частта от имота, ползвана без правно основание, което затруднява правото им на защита. На второ място Усин Асанов Рамчев е възразил, че не ползва никаква част от имота. Вторият адресат на заповедта - Румен Устинов Асенов се е позовал на реституирани права на своята съпруга и допусната фактическа грешка в нанесените граници между проектиран имот 105010 и процесния. Наред с това в пренията по същество, пълномощникът на жалбоподателите е развил тезата за наличен спор за материално право между страните по делото. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнало по саморъчно написана жалба от 12.03.2008 г. от Джена Махмудова Мустафова против Румен Устинов Асенов и Усин Асанов Рамчев за построени дървени бараки в имота й, които отказали да освободят след предупреждение от служители на Горско стопанство - Тетевен. Те заемали голяма част от притежаваната от нея гора. Във връзка с така подадената жалба, кметът с писмо от 20.03.2008 г. е изискал да се представи актуална скица на имота; протокол за трасиране на граници и писмено пояснение в какво се изразява ползването на имота от посочените лица и върху каква част. Исканите писмени доказателства са представени от заявителката с молба от 31.03.2008 г.. В нея е пояснено, че ползването е под формата на изградена стопанска постройка с временна ограда на около 1.500 декара за отглеждане на дребен добитък. С представените писмени доказателства тя е установила, че с решение № 112 от 5.04.2005 г. на наследници на Махмуд Ибримов Бекиров е възстановено право на собственост в нови реални граници върху процесния имот № 105007 с площ от 8.500 декара, представляващ залесена горска територия. Решението на ОСЗГ със скицата от 5.04.2005 г. легитимира напълно Джена Махмудова Мустафова, като собственик с приключена реституционна процедура по реда на ЗВСГЗГФ. Жалбоподателят Усин Асанов Рамчев се е позовал на решение № ГЛ104, с което на наследниците на Асан Усинов Рамчев е възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници върху ливада от 2.757 декара, съставляваща имот № 12003 по картата на възстановената собственост. На свой ред жалбоподателят Румен Устинов Асенов е представил писмени доказателства, че на наследници на Ибрахим Мехмедов Кулин е възстановено с решение № 112 от 18.11.2005 г. на ОСЗГ право на собственост по реда на ЗВСГЗГФ върху имот № 135009, представляващ дървопроизводителна горска площ в размер на 15.000 декара. Налице е скица-проект от 29.03.2006 г. за проектиране на нов имот № 105010 с площ от 1.029 декара. Към настоящия момент това е още проект. Твърденията на този жалбоподател са били, че съпругата му е наследница на бившия собственик. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От заключението е установено, че процесният имот има обща граница с имот № 12003. Между собствениците съществувал спор за собственост по отношение на източната граница на имот № 12003. До него се достига по пътека, преминаваща през имота на заявителката. Отделно от това в нейния имот са изградени кошари. От разпитаните по делото свидетели, съдът е установил, че кошарите се използват от Румен Устинов Асенов. При тези данни по делото съдът е обсъдил наличието на трите законови предпоставки за постановяване изземване на имота по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, към който препраща чл. 20 от ЗВСГЗГФ. Посочил е, че административният орган не е уточнил по площ и гранични точки каква и коя част от имота подлежи на изземване. Вместо това е постановил да се изземе целият имот. Подобно уточняване е било в правомощията на съда, но той е пропуснал да установи чрез експертизата площта на кошарите. Вместо това е приел, че не е налице подадено искане от Джена Махмудова Мустафова за изземване на имота. Образуваното производство имало служебен характер, какъвто не е предвиден в материалните закони. Това е дало основание на съда да приеме, че административният акт е издаден при липса на материална компетентност и да обяви неговата нищожност, без да извърши проверка на останалите основания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Така постановеното решение е неправилно. От съдържанието на подадената жалба от Джена Махмудова Мустафова, кметът правилно е възприел искането й, което може да се удовлетвори единствено при провеждане на административно производство по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Поради това от нея е поискано с писмото от 20.03.2008 г. само представяне на допълнително посочените писмени доказателства и конкретизиране на площта, която по твърденията й в първоначалната жалба се ползва от двете описани с трите имена лица. Указанието също е изпълнено от нея в срок и е положило началото на напълно редовно административно производство. Искането е било ясно за административния орган, поради което той не е провеждал процедура по чл. 30 от АПК, а е обезпечил правото на ответниците по жалбата да участват, като ги е уведомил за постъпилата жалба. Съгласно чл. 34 от ЗСПЗЗ, именно кметът е административният орган, компетентен да разгледа искането. При наличие на законовите предпоставки той е оправомощен да постанови заповед и да организира изземването на частта от имота, която се ползва без правно основание. Съответно при установяване липсата на предпоставките, да откаже издаване на такава заповед. Поради това издадената заповед е в пределите на материалната му компетентност и не е нищожна. Решението на съда, с което е обявена такава нищожност следва да се отмени и делото се върне за проверка на материалната законосъобразност на административния акт. При това следва да се има предвид, че на преценка подлежат всички обстоятелства, в това число и дали двамата ответници по жалбата в административното производство ползват имота и каква точно част по площ и граници се ползва от втория от тях, доколкото кошарите заемат само част от цялата площ от 8.500 декара. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение