Решение № 7828 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 263/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони д-р Р. Рачев ЕООД против Решение 3333/28.10.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 576 / 2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони д-р Р. Рачев ЕООД, ЕИК 204420530, със седалище и адрес на управление гр. Бяла Черква, [улица], срещу Заповед за налагане на санкция РД-09-976/12.07.2024 г. на директора на РЗОК - Велико Търново и е осъдил дружеството да заплати на Национална здравноосигурителна каса София разноски по делото в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Велико Търново оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа доводи за правилност на решението на административния съд, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното първоинстанционно решение административният съд е отхвърлил жалбата на Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони д-р Р. Рачев ЕООД против Заповед за налагане на санкция РД-09-976/12.07.2024 г. на директора на РЗОК - Велико Търново и е осъдил дружеството да заплати разноски на Национална здравноосигурителна каса София. За да достигне до този правен резултат Административен съд Велико Търново е приел за установено, че между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК Велико Търново, и оспорващото дружество е сключен Договор 041074/04.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, изменен с два анекса, по силата на който изпълнителят ИППМП Дейони д-р Р. Рачев ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/ в полза на здравноосигурените лица. На дружеството е била възложена тематична проверка относно отчетената в НЗОК дейност по отношение на Б. И. А.. Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип, мястото и срокът на проверката /29.05.2024 г.-25.06.2024 г./. Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол ПМ-129/21.06.2024 г. Съгласно констатациите на компетентните длъжностни лица, осъществили възложения им контрол върху дейността на лечебното заведение, е видно, че то е отчело в РЗОК амбулаторен лист от 23.04.2024 г. за извършен от д-р Р. Рачев диспансерен, амбулаторен, вторичен преглед на Б. И. А. с [ЕГН], който е отхвърлен от интегрираната информационна система на НЗОК. Причината е, че датата на прегледа е след датата на смъртта. При проверката е установено, че Б. И. А. с [ЕГН] е починала на 30.03.2024 г. в 12,55 ч. съгласно представения препис-извлечение от акт за смърт от Община Павликени. Прието е също, че д-р Р. Рачев е отчел неизвършена от него медицинска дейност. Тези факти са подведени под хипотезиса на чл. 462, ал. 1, предл. първо от НРД 2023 2025 за медицинските дейности, вр. чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, което сочи на осъществено нарушение от страна на лечебното заведение. Срещу протокола не са постъпили възражения. При тези данни и видно от административната преписка по делото, директорът на РЗОК-Велико Търново e издал на основание чл. 76, ал. 2 и чл. 74, ал. 5 от ЗЗО процесната Заповед за налагане на санкция РД-09-976/12.07.2024 г. Снети са обяснения от д-р Р. Рачев за неумишлена грешка. Не е кредитирано, като е посочено, че за твърдения период на срив на системата Нисет от 17.02.2024 г. до 15.03.2024 г. д-р Рачев е отчел в РЗОК множество други дейности, а освен това здравноосигуреното лице е починало две седмици след като сривът в системата бил преодолян, а в амбулаторния лист е посочена дата на прегледа 23.04.2024 г. и е положен подпис на пациент, което е обективно невъзможно. Изтъкнато е също така, че местоположението на лечебното заведение е в гр. Бяла Черква, където по договор с НЗОК оказват медицинска помощ на ЗОЛ други двама изпълнители на извънболнична медицинска помощ. Предвид това и на основание чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. а от НРД 2023-2025 за медицинските дейности във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а и ал. 13 от ЗЗО на ИППМП Дейони д-р Р. Рачев ЕООД е наложена санкция прекратяване на договор частично, по отношение на лекаря Р. Т. Р. с УИН [номер], който не е извършил дейността. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите на съда относно приложението на материалния закон от административния орган. Заповедта е издадена от директора на РЗОК Велико Търново, който е компетентен орган съгласно чл. 59, ал. 13 и чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в предвидената за валидността ѝ от формална страна писмена форма, в т.ч. с подробно излагане на фактическите и правни основания за постановения резултат. В административното производство по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсата на подадено възражение от лечебното заведение против издадената заповед е основание, въз основа на което за административния орган не е възникнало задължение да изпрати спора за решаване от арбитражна комисия. В случая съдът правилно е достигнал до извод, че приложение намира разпоредбата на чл. 441, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023 г.-2025 г., доколкото проверката е възложена във връзка с изпълнение на изискванията за водене на медицинска документация. Съдът обосновано е приел, като се е позовал и на относимите правни норми, че длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина /лекар/, нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО по отношение на съответствието с чл. 59в, т. 4 от ЗЗО. Правилото на чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО е императивно. Контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в. от ЗЗО. По делото е прието за доказано, че лечебното заведение е отчело амбулаторен лист за извършен преглед на 23.04.2024 г. от д-р Р. Рачев на лицето Б. И. А., която е починала на 30.03.2024 г. Правилен е изводът на административния съд, че лечебното заведение е отчело дейност, която не е извършило, тъй като лицето е починало преди посочената в листа дата на преглед. Правилно е разрешен спорът между страните по делото, след като съдът се е позовал на приложимите материалноправни разпоредби на чл. 462, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т.1, б. а и ал. 13 от ЗЗО. Съществено за преценката по спора е обстоятелството, че д-р Р. Рачев е единственият лекар полагащ труд в лечебното заведение. С оглед на посоченото нарушение и наложената санкция няма основание да се приеме, че договорът ще се прекрати изцяло, тъй като не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО. Наложената санкция е съобразена с нарушението на лечебното заведение. Според чл. 462, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2023-2025 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В разпоредбата на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО е предвидено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Налице е следователно основание за частично прекратяване на договора за предоставяне на медицински услуги от страна на изпълнителя. Правното основание се съдържа в чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, според която норма управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. По делото е било установено, че съгласно в чл. 18, ал. 1 от конкретния договор между жалбоподателя и НЗОК е предвидено, че общопрактикуващият лекар, в случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си по договора ще бъде заместван от д-р М. Димов. Съдебната практика на Върховен административен съд е безпротиворечива, че с прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на който договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. В конкретния случай законосъобразно е наложена частична санкция само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в цялостно прекратяване на договора с лечебното заведение. Първоинстанционният съд точно и пълно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,