Решение № 11966 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2016 г.

ВАСII отделение10.10.2017 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4352/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 12532/2015 г., по описа на Административен съд- С. град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 11966 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9565/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. П. от град С., подадена чрез пълномощника й, срещу Решение № 4352/23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 12532/2015 г., по описа на Административен съд- С. град, с което е отменена Заповед № 18-87/06.01.2015 г., на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - град С.. В касационната жаба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - град С., не взема становище по подадената касационна жалба. Ответниците - Т. В. К., Я. А. С., И. Ж. Б. и М. Ж. П. в постъпили писмени отговори на касационната жалба излагат доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд-С. град е образувано по жалби на Т. В. К. и Я. А. С., И. Ж. Б. и М. Ж. П. срещу Заповед № 18-87/06.01.2015 г., на началника на СГКК - град С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. С., представляващо нанасяне на нови обекти в КККР на гр. С., а именно поземлен имот с идентификатор 68134.512.670 с площ 428 кв. м. и поземлен имот с идентификатор 68134.512.671 с площ 335 кв. м. като се заличават съответните им поземлени имоти с идентификатори 68134.512.574 с площ 417 кв. м и 68134.512.575 с площ 347 кв. м преди промяната. Извършеното със заповедта изменение се изразява в променяне на границата между поземлените имоти в съответствие с границата между УПИ V-6 и УПИ VII-7, кв. 44а, по регулационен план м. "ГГЦ - Зона В-17", район "Сердика", одобрен със Заповед № 204/08.04.1987 г. и Заповед № РД-50-09-551/01.12.2013 г. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, описано в заповедта, е започнала по заявление на Е. Р. П., подадено до административния орган с вх. № 01-296452/01.12.2014 г., а заповедта, с която изменението е одобрено е издадена на 06.01.2015 г. В случая безспорно е обстоятелството, че с изменението се променя границата между поземлени имоти 68134.512.670 и 68134.512.671, като по този начин площта на последния имот, собственост на Т. К. според представената извадка от КР, се намалява с 12 кв. м. От данните по делото се установява още, че заинтересованите лица не са били уведомени от административния орган за подаденото заявление и за образуваното административно производство по изменение на КККР, като едва след издаване на заповедта за изменението, последната е била съобщена на заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР лица. При тези данни законосъобразен се явява направеният от първоинстанционния съд извод за допуснато от страна на органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При липсата на уведомяване по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по изменение на КККР, то на засегнатите от изменението лица е отнета възможността да изложат възраженията си преди приключването на производството с издаването на административния акт, което както правилно е приел съдът, представлява съществено нарушение на процедурата по изменение на КККР и води до незаконосъобразност на заповедта. С изменение, обнародвано в "Д. вестник", бр. 49/13.06.2014 г., процедурата по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри е променена, като по новата процедура не е необходимо съставянето, респ. подписването, на акт за непълноти и грешки, както правилно е посочил и първоинстанционният съд. Обжалваната в настоящето производство заповед за изменение на КККР на гр. С. e издадена именно при действието на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР след посоченото изменение /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Посочената разпоредба в приложимата в случая редакция гласи, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Правилен е и изводът на съда, че допуснатото изменение засяга имот, собственост на оспорилото заповедта лице, което фигурира в КР като собственик на засегнатия имот. При липсата на предоставена от органа възможност засегнатите лица да възразят срещу изменението на КККР още в административна фаза на производството, жалбоподателите са упражнили тези си права с жалби до съда. Направените, въз основа на представени доказателства за собственически права върху засегнатите от изменението имоти, възражения са индиция за наличието на спор за материално право, което е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението ако същите биха имали възможността да възразят още преди издаването на заповедта. При липсата й, първоинстанционният съд правилно е приел, че при наличие на спор за собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението кадастрален обект е налице забрана за изменение на КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и при наличие на такъв спор, органът е следвало да откаже изменението до решаването му по съдебен ред от общия граждански съд. Обстоятелството относно наличие на спор за материално право се потвърждава още и от останалите представените в хода на съдебното производство конкуриращи се документи за вещни права, както и от направените срещу изменението възражения във втората жалба до съда от съсобствениците в поземлен имот 68134.512.670. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КККР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР, направено с ДВ, бр. 49/2014 г. не игнорира спора за собственост като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КККР и може да бъде приложена към исковата молба. Наличието на спор за собственост е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както изрично сочи разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с оглед на което, като е отменил административния акт, с който незаконосъобразно е допуснато изменението на КККР, съдът е постановил правилен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, оспореното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника по касация Т. К. в отговора на касационната жалба не следва да бъде уважено, поради липсата на представени доказателства за извършването на разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1