Решение № 979 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2019 г.

Решение № 979 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Е. Милев е подал касационна жалба срещу решение № 1358 от 5.03.2019 г. по адм. дело № 11859/2017 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Главна дирекция "Охрана" за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева за причинените му неимуществени вреди при конвоирането му на 13.12.2016 г. от Затвора – [населено място] до Административния съд – София град със специализиран транспорт на дирекцията, което го поставило в нечовешки, унизителни и застрашаващи здравето му условия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Охрана" не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал становище за недопустимост на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 285, ал. 1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Алтернативно е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, като провери допустимостта на жалбата, намира, че тя подлежи на разглеждане, тъй като е подадена в срок, от страна в първоинстанционното производство. Разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, която урежда друг процесуален ред за обжалване, се отнася за случаите, в които са предявени искове на лишени от свобода и задържани под стража за обезщетяване на вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от закона, извършени от от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Главна дирекция "Охрана" не е специализирана администрация по изпълнение на наказанията, поради което касационното обжалване на съдебното решение се развива по общия ред. Разгледана по същество, жалбата на Е. Милев е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Милев, с която срещу Главна дирекция "Охрана" е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. В молбата се твърди, че на 13.12.2016 г. при конвоиране от Затвора – [населено място] до Административен съд – София град със специализиран транспорт на дирекцията ищецът е бил поставен в нечовешки и застрашаващи здравето му условия. Твърди се, че в автомобила липсвали предпазни колани колан, че пейката за пътниците била разделена със скоби, високи 10 см, в които ищецът се ударил и изпитал силна болка. Превозването му в автомобила застрашавало живота и здравето му и представлявало третиране при нечовешки и унизителни условия. Административният съд установил, че на 13.12.2016 г., на основание заповед № 3-1385 от 12.12.2016 г. на директора на Областна дирекция "Охрана", ищецът е бил конвоиран със специализиран транспорт на Главна дирекция "Охрана" - микробус марка "Пежо", модел "Боксер" с ДКН [рег. номер на МПС] от Затвора – [населено място] до Административния съд – София град, за участие в открити заседания по административни дела. Съгласно свидетелството за регистрация на специализирания автомобил за конвой с номер № [номер 2.09.2016 г. автомобилът е с разрешени 8+1 места за превоз на пътници. Седалките на автомобила са фабрично монтирани, няма колани, а металните дръжки (ръкохватки) са здраво захванати между седалките. Прозорците на автомобила са фабрично затъмнени. Според показанията на разпитания по делото свидетел И. Иванов, автомобилът, с който ищецът е бил конвоиран, е оборудван с железни пейки и при неравност на пътя или при рязко спиране конвоираните лица се удряли и изпитвали болки. Липсвали обезопасителни колани и осветление, прозорците не се отваряли. Свидетелят се видял с ищеца на 13.12.2016 г. непосредствено след завръщането му от съда - той бил видимо стресиран и изнервен заради лошите условия на транспортиране. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен, като изложил мотиви, че автомобилът, с който е осъществен превоза на ищеца, е оборудван съгласно нормативните изисквания за специалните конвойни автомобили, посочени в чл. 15, ал. 3 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана", утвърдени със заповед № ЛС-04-1228 от 17.07.2017 г. Е. Милев бил транспортиран с автомобил със специално предназначение, чието оборудване не би могло да е стандартно. Съдът изтъкнал, че техническите параметри на автомобилите, с които се осъществява конвойната дейност, са заложени като характеристики на организирана и проведена обществена поръчка с такъв предмет. Техническите характеристики на автомобилите 8+1 места били общоизвестен факт и не се нуждаели от доказване. Поисканата от ищеца експертиза не била допусната, тъй като ищецът заявил, че няма да заплати възнаграждението на вещото лице. Съдът отбелязал, че показанията на свидетеля Иванов не противоречат на установените технически характеристики на специализирания автомобил с изключение на субективното му възприятие, че местата за сядане не са удобни. Освен това, при преценка на показанията му, следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че той също води дела с такъв предмет срещу Главна дирекция "Охрана". Тъй като по делото не били установени незаконни действия или бездействия на длъжностни лица от състава на Главна дирекция "Охрана", които да са причинили на ищеца неимуществени вреди, административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд не е изяснил спорния въпрос относно техническите характеристики на автомобила, с който е осъществено конвоирането на ищеца Е. Милев на 13.12.2016 г. Вместо на доказателства, съдът е основал преценката си на информация, съдържаща се в становище на процесуалния представител на ответника. Макар да е известно, че специалните автомобили имат различно от това на обикновените автомобили оборудване, не може да се сподели преценката на първоинстанционния съд, че техническите данни на конвойните автомобили са общоизвестен факт, който не се нуждае от доказване. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 1 от 30 януари 2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт личният състав на Главна дирекция "Охрана" конвоира обвиняеми или подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража", лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, или лица, по отношение на които има разпореждане за принудително довеждане. Конвоирането се извършва пеш, със специализирани конвойни, с други служебни автомобили или с друг вид транспорт. Съгласно чл. 31 от Наредба № 1 от 30 януари 2003 г. изискванията към техническото оборудване на конвойните автомобили се определят от министъра на правосъдието. Макар да се е позовал на тях административният съд не е поискал представянето на съответните правилата и заповедта на министъра на правосъдието, съответно не е допуснал поисканата от ищеца техническа експертиза за установяването на техническото съответствие на конвойния автомобил с ДКН [рег. номер на МПС] с утвърдените от министъра на правосъдието изисквания, както и със спецификацията на производителя. Видно от протокола от проведеното на 5.02.2019 г. съдебно заседание, административният съд отказал да допусне експертиза по съображения, различни от тези, които е изтъкнал в мотивите на решението. В протокола е записано, че експертизата не е необходима, тъй като страните не спорели относно техническите характеристики на автомобила, а в мотивите на решението - че ищецът е отказал да заплати възнаграждението на вещото лице. Последното не може да е причина да се откаже назначаването на вещо лице, при положение, че ищецът е бил освободен от държавна такса и му е назначен служебен адвокат, тъй като не разполага с достатъчно средства. Поради допуснатите нарушения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд