Решение № 5916 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4453/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ш. Н., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против Решение 10078/24.03.2025г., постановено по дело 11867/2024г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 11493/04.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е изложил формални мотиви, като не е изследвал и анализирал събраните по делото доказателства относно настоящата обстановка в Сирия, в частност в провинцията от където произхожда бежанецът, където все още са налице данни за извършвано насилие, водещо до основание цивилни лица да бъдат изложени на сериозна заплаха. В тази връзка се сочи доклад на върховния комисариат по бежанците при ООН. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението на АССГ за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 10078/24.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на А. Н. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата на сирийския гражданин срещу посочения по-горе акт на Председателя на ДАБ първоинстанционния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е преминал на територията на Р. Турция, откъдето нелегално се е прехвърли на територията на Република България, но не е подал молба за международна закрила, като няма основание да се приеме, че лицето няма да бъде допуснато отново на територията на Турция и, че последната следва да се определи като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция приема, че оспорения съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ, че в конкретната бежанска история на А. Н. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Търсещият закрила изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държавата, организации и недържавни субекти в страната му на произход. Чуждестранният гражданин е обосновал напускането на Сирия с войната, тежкото икономическо положение и поради обстоятелството, че са го търсили за мобилизация, но последното твърдение не е подкрепено с доказателства. Също така липсват основателни опасения от преследване на молителя на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход са иррелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирана от първостепенния съд е и липсата на основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009г. по дело C-465/07 относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от приложената по делото справка на Директора на Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. МД-02-60/24.01.2025г., обосновано решаващият състав е счел, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. В тази връзка следва да се посочи и представената в касационната инстанция справка от ДАБ с вх. МД-02-262/19.05.2025г., от която се установява значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,