Решение № 7478 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2014 г.

Решение № 7478 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12358/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) против решение № 4836 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 3596/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № СОС -5 от 17.03.2014 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Огнян Стефанов Китов е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната съдът да постанови ново решение по същество, с което жалбата на Китов против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София - град да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в администрацията), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед № СОС -5/17.03.2014 г. на изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на служебното правоотношение на Огнян Стефанов Китов на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, следва да бъде отменена, тъй като е издадена без да са осъществени материалноправните основания за това. За да се приеме, че условията на цитираната разпоредба са изпълнени следва да се установи, че преди възникване на служебното правоотношение държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия, както и че към дата на прекратяване на правоотношението същият отговаря на изискванията на чл. 68 от КСО. Според последната норма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 37 години, като от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 65-годишна възраст за мъжете (ал. 1), а от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 40 години за мъжете (ал. 2). В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че посочените кумулативни предпоставки не са изпълнени. Служебното правоотношение на ответника по касация е възникнало през 2002 г. (заповед № 193/16.12.2002 г. на генералния директор на Националната служба за растителна защита). Към тази дата служителят не е придобил и упражнил правото си на пенсия. В противоречие с твърденията на процесуалния представител на касационния жалбоподател доказателства в този смисъл не са ангажирани. Документ, установяващ придобиването на пенсия и отпускането на такава, по в първоинстанционното производство по делото не е представен и не се съдържа в служебното досие на Китов (2 бр. описи на представените от административния орган доказателства), въпреки указанията на съда в този смисъл. Представеното пред настоящата инстанция нечетливо копие от удостоверение, не може да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, още повече, че във вида, в който е представено, не установява релевантни за правния спор обстоятелства. Следователно второто, предвидено в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл условие, не е изпълнено. Дори да се приеме, че служебното правоотношение е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия, то не е осъществена първата, предвидена в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл предпоставка. Към датата на издаване на процесната заповед ответникът по касация, който тогава заема длъжността "началник отдел" на отдел "Контрол на пазари и употреба на ПРЗ и торове" в дирекция "Растителна защита" на ЦУ на БАБХ, е на възраст 61 години, 1 месец и 16 дни (роден е на 1.02.1953 г.), т. е. не отговаря на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 1 от КСО. Предпоставките, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл са кумулативни и отсъствието на всяка от тях разкрива противоречие със закона и е основание за отмяна на административния акт. Ето защо като достига до извод, че служебното правоотношение на Китов е прекратено без да са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира с нормативната уредба и се обосновава от събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни нарушения в този смисъл от страна на касационния жалбоподател не са посочени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като конкретно на ответника са дадени указания, че следва да установи фактическите основания за издаване на административния акт (протокол от съдебно заседание на 12.05.2014 г. ). Уважени са и всички доказателствени искания на ответника. Съдебният акт е постановен след обсъждане на релевантните за правния спор доказателства и е мотивиран с конкретни съображения, обосноваващи материалната незаконосъобразност на заповедта. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да мотивират извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие със събраните доказателства и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,