Решение № 15568 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2012 г.

Решение № 15568 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2012 г., IV о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на СГКК - Велико Търново, срещу решение № 408 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 509/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменена заповед № КД-14-04-194 от 04.05.2012 г. на началника на СГКК - В. Търново, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и § 4к, ал. 13, т. 2 и § 4к, ал. 8, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР на ЗСПЗЗ) е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Свищов. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че решението е неправилно, тъй като приетият от съда спор за материално право между страните не е бил констатиран и излаган от тях пред административния орган. Твърди се, че органът е бил длъжен да издаде заповедта за изменение на основание решение на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски по делото. Ответните страни - Симеон Петков Върбанов и Георги Маринов Давидов, не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Свищов не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Дафинка Николаева Веселинова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производство пред първоинстанционния съд е започнало по жалба от Симеон Върбанов и Георги Давидов срещу заповед № КД-14-04-194/04.05.2012 г. на началника на СГКК - В. Търново, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Свищов в частта, засягаща имот с идентификатор 65766.411.65. В заповедта е посочено, че имот с идентификатор 65766.411.65.2 с площ от 48 кв. м., собственост на Георги Давидов се заличава, като се нанася нов обект в КККР с идентификатор 65766.411.62.2 с площ 48 кв. м., предназначение селскостопанска сграда без данни за собственост. Административен съд - гр. В. Търново е приел, че по отношение на имота и стопанската постройка върху него е налице спор за материално право и че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е отменил заповедта на началника на СГКК - В. Търново. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд - гр. Велико Търново, залегнали в мотивите на съдебното решение. Твърдението на касационния жалбоподател, че дори да е имало индиция за спор за материално право между страните, то такъв не е бил излаган пред административния орган и поради това е издадена процесната заповед е неоснователно. От представените по делото доказателства става ясно, че собственика на заличения имот не е бил уведомяван за започнатото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В случая лицата, засегнати от исканото изменение не са били уведомени и не са могли да представят становище, което да бъде обсъдено и съобразено при издаване на заповедта. Ако бе постъпило възражение, административният орган би стигнал до извода, че между страните е налице спор за материално право, който следва да се разреши като преюдициален по отношение на заявеното искане за изменение. В хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която урежда едно от основанията за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), законодателят е имал предвид специалния установителен спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Ако има влязло в сила решение, с което този спор е разрешен със сила на присъдено нещо, дава основание за изменение на ПНИ. Конкуренцията между два титула за собственост индицира спор за материално право, който следва да бъде разрешен по исков ред и едва след приключване на този спор отреждането, предвидено с плана на новообразуваните имоти, следва да се приведе в съответствие с установените права. При тези доказателства кадастралният план не може да бъде променян докато спорът за материално право не бъде разрешен по съдебен ред. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. При така направените правни изводи на ВАС, искането за присъждане на разноски от страна на касатора се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на четвърто отделение,