Решение № 5418 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2016 г.

Решение № 5418 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В. моли да бъде отменено решение № 740/05.04.2016 г. по адм. д. № 3410/2015 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 081303552/07.11.2013 г. на ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата - "Брайдъл стайл" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 081303552/07.11.2013 г. на ТД на НАП - В. в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2010 г. - 2012 г. общо 6567,23 лв. с лихви 1221,38 лв., определени са задължения по ЗДДС за периода м. 3.2010 г., м. 1.2011 г. и м. 1 и 8.2012 г. общо 19 333,33 лв. с 5733,79 лв. лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. С решението е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за м. 1.2012 г. е определен дължим данък върху добавената стойност 136,91 лв. с 24,21 лв. лихви. В РА е констатирано, че получените заемни средства от роднини и близки на управителката на ревизираното лице в общ размер 60 000 лв. за 2010 г., 29 000 лв. през 2011 г. и 27 000 лв. през 2012 г. са отразени по сметка 499 - други кредитори през 2010 г., но не са отразени като начално салдо в същата сметка през 2011 г., отразяването на заемните средства в счетоводството е извършвано въз основа на приходни касови ордери, неподписани от лицата, посочени като заемодатели в договорите за заем и разписките към тях, като липсва и подпис на съставил. Прието е също, че заемодателите се осигуряват на минимален осигурителен доход и не са представили доказателства, че са разполагали със свободни средства, които да предоставят като заем на ревизираното лице, поради което със счетоводното отразяване на заемни средства са укрити приходи от дейността на ревизираното лице - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. В РА е констатира също, че за всяка от годините се отчитат приходи от продажби значително по-ниски от разходите, включително погасени задължения. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е приел, че не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като счетоводството позволява да се определи данъчната основа за облагане с данъци, въпреки констатираните пропуски по сметка 499 - други кредитори в началното салдо на 2011 г. За приходните касови ордери без подпис на съставител вещото лице е дало заключение, че данни за предоставянето на заемите има в договорите и приложените разписки от заемодателите, поради което осчетоводяването на заемните средства не е необосновано. Съдът е приел, че изводите на органите по приходите относно факта на предоставяне на заемни средства през трите години в общ размер от 116 000 лв. са необосновани предвид дългогодишната трудова дейност на заемодателите съпруг, баща, майка, сестри, свекър, леля, девер, бивш работодател на управителката на ревизираното лице. В нарушение на чл. 57, ал. 4 от ДОПК съдът при преценка на обясненията на заемодателите не е взел предвид тяхната заинтересуваност предвид факта, че са близки роднини на управителката на ревизираното лице. Не е взел предвид събраните в преписката доказателства за доходите на заемодателите /с изключение на Г. Н./, които не позволяват спестявания в размерите на претендираните като предоставени в заем суми, нито факта, че се осигуряват върху минимален осигурителен доход, който е доказан в преписката с приложените справки от НОИ. Двама от заемодателите са дали обяснения, че са получили средства от дядовците си, за които твърдения няма никакви доказателства по делото. Напълно необоснован е изводът на съда, че заемодателят Д. С. - съпруг на ревизираното лице е имал доходи в евро, посочени на л. 68 от делото. Видно от л. 68 чистият доход на С. за м. 12.2010 г. е 865,17 евро, а посочените от съда суми са в размери преди удръжките. На л. 66 от делото е приложен превод на извлечение за доходите за сезон 2010 - 2011 в чист размер от 3184,26 лв. Приложен е и трудов договор на С., от който е видно, че е работил като келнер в хотел с трудово възнаграждение 1660 евро чисто, което за Виена, Австрия, е недостатъчно, за да се формират спестявания, които да позволят предоставяне на заем в посочения в договора размер от 9000 лв. Бащата и лелята на ревизираното лице са дали обяснения, че имат доходи от аренда, като от приложените справки в преписката е видно, че доходите им от аренда са в периода 2003 г. - 2006 г. в размер, който не позволява да отделят по 9000 лв. на 1.03.2010 г. за предоставяне в заем на ревизираното лице. Съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до необосновани изводи за липса на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 и 4 от ДОПК. С осчетоводяването на суми като получени в заем ревизираното лице е укривало приходи от дейността си по производство на бутикови дрехи. Изводът на съда, че Г. Н. е разполагал с достатъчно средства и е имал възможност да предостави договореният заем от 9500 лв. на 1.03.2010 г. е обоснован. В преписката и по делото е приложена годишната данъчна декларация на Н., от която е видно, че има доход от производство на земеделска продукция около 20 000 лв. за 2009 г., която подкрепя представеният договор за заем, разписка и обясненията на Н., че е дал в заем сумата на ревизираното лице. В частта по ЗДДС за м. 3.2010 г. е начислен ДДС за внасяне 10 000 лв. с 3670,67 лв. лихви, като е прието, че са укрити приходи в размер на заемите от 50 000 лв., за които дължимият данък е в размер 10 000 лв. като е прието, че данъкът е включен в цената на укритите приходи. За заемът от 9500 лв. съответният ДДС е в размер 1583,33 лв., който неправилно е начислен в РА. За периода остава дължим ДДС е в размер 8416,67 лв., за който съответните дължими лихви са в размер 3089,48 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м. 3.2010 г. е определен ДДС за внасяне 8416,67 лв. с 3089,48 лв. лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 3.2010 г. над 8416,67 лв. с лихви над 3089,48 лв. и в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно и в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1.2011 г., м. 1 и 8.2012 г. с лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В частта по ЗКПО за 2010 г. в РА е прието, че неотчетените приходи са в размер 50 000 лв. На заемът от 9500 лв. включеният в цената ДДС е 1583,33 лв., поради което по този заем в РА са приети за укрити приходи в размер 7916,67 лв., които следва да се спаднат от определените в РА укрити приходи от 50 000 лв. и остават укрити приходи в размер 42,083,33 лв. От определената данъчна основа за облагане следва да се спадне неправилно включената сума от 7916,67 лв. по заема от Н. и остава данъчна основа от 25 086,35 лв., за която дължимият корпоративен данък е в размер 2508,64 лв., за който съответните лихви са в размер 671,87 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2010 г. 2508,64 лв. с 671,87 лв. лихви и в тази част следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата част по ЗКПО за 2010 г. като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2011 г. и 2012 г. са определени задължения по ЗКПО с лихви и в тази следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Дружеството има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата против РА в размер 159,04 лв. Касаторът има право на разноски за всяка инстанция по 1425,49 лв. на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК - общо 2850,98 лв. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, както е поискано. По компенсация дружеството следва да заплати на касатора 2691,94 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,