Решение № 2272 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2011 г.

Решение № 2272 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11423/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) чрез процесуалния му представител юрисконсулт Миткова против решение № 3398/08.07.2011 г. по адм. дело № 4752/2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено негово решение № 216/11.05.2011 г. да бъде отказано да бъде предоставен хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ на Зейд Мохамед Абдулхади от Ирак, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материално правните разпоредби на ЗУБ. Жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът, редовно призован, се явява лично. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши цялостна проверка на оспореният съдебен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка и в съдебно заседание писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспореният съдебен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че председателят на ДАБ неоснователно е отказал на жалбоподателя да му предостави хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 9 от ЗУБ. От събраните по делото доказателства се е установило, че жалбоподателят е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Правилно съдът е преценил, че административният орган не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли. По изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,