Решение № 6356 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2009 г.

Решение № 6356 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Красимир Гаврилов" срещу Решение № 40 от 7.08.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 1145/2009 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - областният управител на област София, чрез своя процесуален представител юрк. Стаменова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в заключението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 80, ал. 3 от ЗДС е отхвърлил оспорването на ЕТ "Красимир Гаврилов" срещу Заповед № РД-15-036/10.02.2009 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от с. з. и чл. 59, ал. 1 от АПК е разпоредено да се изземе от жалбоподателя част от недвижим имот - публична държавна собственост, а именно: незастроена площ от 7 кв. м, находящ се на уличнорегулационната линия към ул. "Драгалевска", поради това, че се държи без основание. Уточнено е, че имотът съставлява несамостоятелна част от УПИ VI, кв. 198, м. "Лозенец", намиращ се в гр. София, район "Лозенец", бул. "Черни връх" № 37. За да постанови решението си, съдът е приел, че наемното правоотношение, въз основа на което жалбоподателят е ползвал процесния имот е прекратено. Налице е идентичност между имотите, посочени в договора за наем и този, който е посочен в заповедта за изземване. С тези мотиви, съдът е отхвърлил като неоснователно оплакването на едноличния търговец, че процесният имот попада в границите на друг имот (УПИ I, кв. 212), по отношение на част от който жалбоподателят бил наемател. По делото са приложени документи, установяващи статута на имота като публична държавна собственост, както и договор за наем от 13.09.2004, доказващ наемното правоотношение между страните за имот - публична държавна собственост, включен в имуществото на Професионална гимназия по облекло "Княгиня Мария Луиза". Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона. Основният спор пред съда по същество е бил въпроса за идентичността на имота, посочен в заповедта за изземване и този, който е бил предмет на договора за наем от 2004 г. Касационният жалбоподател и пред настоящата инстанция твърди, че в обжалвания административен акт е описан имот, "който не съществува от 15 години", респ. представляваният от него ЕТ е наемател по силата на договор за наем върху друг имот, с друга номерация. Тези твърдения са неоснователни. От приложената по делото на л. 62 комбинирана скица е видно, че за през периода 1967 г. - 1994 г. регулационният план е изменян три пъти със заповеди с № № 162/15.06.1967, 549.31.12.1980 г. и РД-09-50-739/28.12.1994 г. Вследствие изменената регулация през посочения период процесният имот е влизал в границите съответно на имоти УПИ I - училище и трафопост от кв. 212, УПИ VI - за СПТУ "Електропром" от кв. 198 и УПИ I - за училище от кв. 212 от действащия сега регулационен план на м. Лозенец. В този смисъл е и направената забележка в скицата, издадена от СО, район "Лозенец", отдел "Архитектура и градоустройство", приложена на л. 63 по делото. При това положение, настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед и договорът за наем, по който страна е жалбоподателя, имат за предмет един и същ имот и след като по отношение на него е установено, че се държи без основание, единствената възможност за административния орган е да изземе този имот, на основание чл. 80, ал. 3 от ЗДС. В този случай областният управител издава заповедта в условията на обвързана компетентност. Неоснователен е довода на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е отхвърлил искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза, тъй като за изясняването на конкретния спор не са били нужни специални знания из областта. Приложените скици, като официални удостоверителни документи, представляват годни доказателствени средства ползващи се с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелствата. По тази причина доказателственото искане на касационния жалбоподател не е било необходимо. Първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че заповед за изземване е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Водим от горното Върховният административен съд, Трето отделение,