Решение № 16578 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2019 г.

Решение № 16578 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Панчев, против решение № 6580 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6609/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 27 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3286 з-1951 от 15.05.2018 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), с която е отказано снемането на полицейска регистрация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че оспорената заповед не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение. В касационната жалба е заявено и искане за отмяна на решението, в частта за разноските, с която част касаторът е осъден да заплати сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГДНП. В тази част искането като такова по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, е изпратено на АССГ за произнасяне. АССГ с определение № 642 от 22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 6609/2018 г. е отхвърлил искането за редуциране на присъдената сума, тъй като същата е определена в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция "Национална полиция" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. Панчев против заповед рег. № 3286 з-1951/15.05.2018 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейска регистрация № [номер] (генериран №[номер]), извършена в 09 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (09 РУ - СДВР). Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил, вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че административното производство е започнало по подадено заявление от Н. Панчев с вх. № 227000-3143/03.05.2017 г. до 03 РУ - СДВР, с което е поискал актуализация на данните в информационните масиви на МВР и да бъде снет от отчет. С предложение № 513 р-25309 от 28.03.2018 г. до директора на СДНП, след извършена проверка в информационните масиви е предложено да се откаже снемане от полицейска регистрация, извършена във връзка с водено срещу него ДП № 1631/1997 г. по описа на 09 РУ-СДВР. При проверката е установено, че наказателното производство е приключило с присъда по НОХД № 1098/97 г. по описа на СРС, с която Панчев е признат за виновен и на основание чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъден на шест месеца поправителен труд, без лишаване от свобода, при 10 % удръжка от трудовото му възнаграждение в полза на държавата. Установено е, че молителят е реабилитиран по право и няма неприключили наказателни производства. С оспорената пред административния съд заповед е отказано снемането на цитираната полицейска регистрация, тъй като последващата реабилитация не съставлява основание за снемане на същата по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи. При тези фактически установявания, съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен, видно от представената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-267 от 120.03.2015 г., с която правомощията за издаване на заповеди за снемане или за отказ от снемане на полицейска регистрация са предоставени на директора и на заместник-директорите на ГДНП. Същата е издадена в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 19, ал. 4 и сл. от Наредбата за реда за извършване на полицейска регистрация (Наредбата), в съответствие с материалния закон и целта на закона. Първоинстанционният съд е посочил, че не са налице основанията за снемане, уредени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и настъпването на реабилитация по право не е измежду тях. Обсъдил е различните цели и свързаните с тях последици на реабилитацията като институт на наказателното право и на полицейската регистрация като институт на административното право и е извел извод, че заличаването на последиците на осъждането с реабилитацията е неотносимо към снемането на полицейската регистрация. Съдът е обсъдил и приложимите норми на ЕКПЧОС, като е посочил, че правото на общността не изключва възможността за обработването на личните данни в хипотезите за предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления или изпълнението на наказания, както и относно свободното движение на такива данни, което е и цел на полицейската регистрация по чл. 27 от ЗМВР. По тези съображения е постановил оспорения с касационната жалба резултат. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на коректния им анализ правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е възражението, че полицейската регистрация е последица от осъждането и съответно при реабилитация и тази последица следва да бъде заличена. Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 от ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдът правилно е отчел, че в обсъждания случай не е налице някоя от визираните хипотези в текста. Настъпилата реабилитация по реда и на основание Наказателния кодекс няма за пряка последица снемане на полицейската регистрация на лицето, поради което постановеният отказ с обжалваната заповед е законосъобразен, както обосновано е счел решаващият съд. Не намира опора в нормативната уредба и оплакването в касационната жалба, че издадената заповед противоречи на целта на закона, като приемайки обратното съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като съгласно чл. 68, ал. 7 от Наредбата целите на полицейската регистрация са защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В касационната жалба се сочи, че касаторът не е извършвал повече от 20 години други престъпления, липсват каквито и да са провинения, поради което полицейската регистрация не изпълнява ефективно нито една от посочените цели. В Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация – чл. 24, ал. 1 ЗМВР. Данните по ал. 1 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Снемането на полицейска регистрация се извършва при условията на ЗМВР и реда, установен в Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация. Върховният административен съд в трайната си и непротиворечива практика приема, че полицейската регистрация, регламентирана с разпоредбите на чл. 68 от ЗМВР, съответно по Наредбата за извършване и снемане на полицейската регистрация, приета с ПМС № 336/2014 г. на основание чл. 68, ал. 7 от ЗМВР, съставлява специфичен вид обработване на лични данни на конкретна категория лица (привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер), което обработване се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР, чл. 24 - чл. 29 от ЗМВР. Специалните норми, установени в чл. 68 от ЗМВР, в това число основанията за снемане на полицейската регистрация по чл. 68, ал. 2 от ЗМВР, се прилагат единствено и само към този специфичен вид обработване на лични данни, не и към всеки друг вид обработване на лични данни в информационните фондове на МВР. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР се извършва на основание и във връзка с привличането на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер и съставлява практика, подчинена на целите и задачите на борбата срещу престъпността и поради това събраните данни за полицейската регистрация се използват единствено за дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване обществения ред по аргумент от чл. 27 от ЗМВР. Полицейската регистрация независимо от изминалия период от време изпълнява посочените цели, поради което правилно АССГ е приел и съответствие на заповедта с целта на закона. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви относно приложението на нормите на ЕКПЧОС и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение № 2008/977/ПВР на Съвета, като в контекста им е приел съответствие с целите по чл. 27 от ЗМВР, като мотивите се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,