Решение № 242 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2017 г.

Решение № 242 от 10.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1488/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът е сезиран с молба от З. К. С. за отмяна на влязло в сила решение, с което е осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършена клевета, установена с влязла в сила присъда. Според молителя основанието за отмяна е решение № 7/14.01.2017 г. на ВКС 1 НО, с което влязлата в сила присъда е отменена и молителят З. С. е признат за невиновен за извършена клевета. Насрещната страна по молбата за отмяна Д. Г. И. е подал отговор, с който възразява срещу допустимостта и основателността на молбата за отмяна, тъй като според него липсва мотивирано изложение на основанието за отмяна, а по същество изразява становище, че отмяната на присъдата е без значение, тъй като противоправното поведение на молителя по делото за обезщетение на причинени неимуществени вреди било установено от приетите многобройни доказателства, а не от влязлата в сила присъда, установяваща извършената клевета. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят е направил твърдения за фактите от хипотезата на правната норма- за това, че решението, чиято отмяна се иска е постановено въз основа на влязла в сила присъда, която впоследствие е била отменена. Разглеждайки молбата за отмяна по същество, ВКС установи следното от фактическа страна: Д. Г. И. е бил подал искова молба срещу молителя З. К. С. по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разгласяването на неверни позорни обстоятелства, съдържащи се в жалба по нохд 1130/06 г. на Казанлъшки районен съд, а именно "...новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони...". Към исковата молба е била приложена влязла в сила присъда № 220/14.12.2007 г. на Старозагорски районен съд по нчхд 912/200 г., изменена с решение № 28/17.03.2008 г. на Старозагорски окръжен съд по внчхд 46/2008 г., с която З. С. е бил признат за виновен за това, че е разгласил позорни обстоятелства срещу Д. Г. И., в качеството му на съдия в Казанлъшки районен съд за думите "...новият съдия е мой ученик и търси отмъщение, използвайки функционалния си имунитет. Всичко се решава с власт и връзки, а не със закони..." и е осъден на основание чл. 148, ал. 2 НК на глоба от 2500 лв. и обществено порицание. По тази предявена искова молба по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД, въззивният Пловдивски окръжен съд е приел, че искът е основателен за сумата от 1500 лв., като в мотивите към решението си се е обосновал, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е преценил останалите доказателства по делото относно претърпените болки и страдания. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 18.11.2010 г. С решение № 7/14.01.2017 г., постановено по н. д. № 1299/2016 г., ВКС I НО е възобновил внчхд 46/2008 г. на Старозагорски окръжен съд и е отменил решение № 28/17.03.2008 г. по делото в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007 г. по нчхд 912/2007 г. на Старозагорски районен съд и е оправдал З. К. С. по обвинението да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК с твърденията си в жалба срещу присъда от 29.03.2009 г. по нохд 1130/2006 г. на Казанлъшки районен съд. При така изложените фактически обстоятелства, ВКС намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение, което е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено. На основание чл. 300 ГПК, при влязла в сила присъда за извършено престъпление, решението на гражданския съд, уреждащо гражданските последици от деянието се основава на влязлата в сила присъда за извършено престъпление, тъй като гражданският съд е длъжен да зачете присъдата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В такъв случай, при отмяна на влязлата в сила присъда, на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК ще подлежи решението на гражданския съд, уреждащо последиците от деянието, защото то е било основано на отменената вече присъда. Тъй като в случая решение № 362/15.03.2010 г., постановено по в. гр. д. 238/2010 г. на Пловдивски окръжен съд е било основано по чл. 300 ГПК на влязла в сила присъда, която впоследствие е била отменена, то ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което молбата за отмяна на З. С. е основателна и следва да се уважи. Решението на Пловдивския окръжен съд следва да се отмени в частта, в която е потвърдено решение № 72/15.10.2009 г., постановено по гр. д. 1483/2008 г. на РС- Стара Загора, в частта, в която З. К. С. е осъден да плати на Д. Г. И. на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД сумата от 1500 лв., заедно със законната лихва от 04.04.2007 г. до окончателното плащане. Делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на З. С.. Воден от горното, ВКС