Решение № 10234 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2018 г.

Решение № 10234 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите против решение № 380/17.01.2018 г., по адм. дело № 11095/2017 г., по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменена негова заповед № 671/08.08.2017 г., с която е забранено на "Б." ЕАД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да предоставя невярна информация в Общите условия на игрите, които организира (включително "Лотария за лоялни клиенти"), която да заблуждава или да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, че при спазване на определени условия ще получи награда (в случая виртуални билети), а в действителност същата да не му се предоставя. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът - "Б." ЕАД, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил заповед № 671/08.08.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на "Б." ЕАД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, подробно описана в административния акт. Актът е издаден на основание на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. За да постанови този резултат съдът е приел, че за да е осъществен фактическият състав на посочената от административния орган нелоялна практика, освен посоченото недобросъвестно поведение, е необходимо и прилаганата от търговеца практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, каквото в случая не се установява. Решението е правилно. Фактическите обстоятелства по делото са безспорно установени. От доказателствата по делото е видно, че "Б." ЕАД е действал недобросъвестно съобразно изискването в т. 28 от § 13 от ДР на ЗЗП, като е предоставил на потребителите невярна информация, невключвайки изрично условието, че месечните абонаментни такси следва да са заплатени наведнъж предварително и управляваната от него система не е генерирала бонус билетите на потребителя, сезирал КЗП. Правилно съдът е приел, че освен посоченото недобросъвестно поведение, е необходимо и прилаганата от търговеца практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съществено изменение е налице тогава, когато прилаганата от търговеца практика е намалила значително способността на потребителя да вземе информирано решение и е довела до вземане на търговско решение, което той не би взел без използването на тази търговска практика. В случая не става въпрос за търговско решение, тъй като основанието потребителят да заплаща месечни абонаментни такси е сключен договор с оператора за предоставяне на съответните услуги, т. е. потребителят е взел решение да сключи договор именно с този оператор. Практиката прилагана от търговеца цели единствено стимулиране на своевременно заплащане от потребителите по сключените вече договори на съответните месечни такси и не би могла да повлияе на икономическото поведение на потребителя и да го мотивира да сключи договор с дружеството. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е материално незаконосъобразна и е издадена в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С.-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение