Решение № 15391 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2014 г.

Решение № 15391 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Иванов Василев от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Велин Чилингиров от същия град, срещу решение № 1299 от 25.02.2013 г. по адм. дело № 45/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Със заявление вх. № 02005789 от 24.08.2011 г. Атанас Иванов Василев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Попълнил е декларация, че не се осигурява от 1.08.2011 г. и към заявлението е приложил заповед, рег. № К-7375 от 15.07.2011 г., с която министърът на вътрешните работи е прекратил служебното му правоотношение на държавен служител в МВР поради придобито право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО. С разпореждане от 2.09.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София град) му е отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.08.2011 г. - датата, на която е прекратено осигуряването според декларацията в заявлението. Впоследствие обаче било установено, че в Персоналния регистър на НОИ е регистриран трудов договор, по силата на който между Атанас Иванов Василев и ЗАД "Булстрад Виена иншурънс груп" е възникнало трудово правоотношение от същата дата 1.08.2011 г. При тези данни длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е приело, че "лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като няма прекратяване в осигуряването", каквото е изискването на чл. 94, ал. 2 КСО и с разпореждане № 620221/35 от 2.10.2012 г. това длъжностно лице е отменило разпореждането от 2.09.2011 г., с което е отпусната пенсията и е отказало да отпусне исканата от Атанас Иванов Василев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последващо разпореждане № 620221/36 от 5.10.2012 г. същото длъжностно лице е постановило на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО във връзка с разпореждане № 620221/35 от 2.10.2012 г. Атанас Иванов Василев да възстанови неправилно изплатените му суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст за времето от 1.08.2011 г. до 30.09.2012 г. в размер на 8184,40 лв. и лихва в размер на 1002,08 лв. към датата на разпореждането (5.10.2012 г.). Атанас Иванов Василев е оспорил по реда на чл. 117 КСО законосъобразността и на двете разпореждания. С решение № РО-798 от 5.12.2012 г. директорът на СУСО е оставил без уважение (отхвърлил) и двете жалби. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Атанас Иванов Василев срещу решението на директора на СУСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че законосъобразно пенсионният и административният органи (длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО и директорът на СУСО) са приели, че липсата на прекратено осигуряване по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО (редакция към ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) е била пречка на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този извод на Административен съд - София град е изцяло съобразен с трайно установената пенсионна и съдебна практика по прилагането на правилото по чл. 94, ал. 1 КСО, а сега ал. 2, изр. 1-во на чл. 94 КСО, според което (независимо от придобитото право на пенсия) пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно (от) прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче счита, че тази трайно установена практика следва да бъде изоставена, защото с решение от 5.11.2014 г. по дело № С-103/13 (Снежана Сомова срещу Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване") Съдът на Европейския съюз е приел, че "член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не допуска разпоредба на държава членка като чл. 94, алинея 1 от Кодекса за социално осигуряване, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка (трудова) дейност". Вярно е, че цитираното решение на Съда на Европейския съюз визира само трудовата дейност, упражнявана в друга държава членка на Европейския съюз, но според чл. 6, ал. 2, изр. 1-во от Конституцията на Република България всички (български) граждани са равни пред закона. Поради това правилото на чл. 94, ал. 1 (сега ал. 2, изр. 1-во от чл. 94) КСО следва да бъде еднакво приложимо, респ. еднакво неприложимо по отношение на всички български граждани, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но осигуряването им не е прекратено поради упражняване на трудова дейност в България, в друга държава членка на Европейския съюз или в държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност и произтичащото от тази трудова дейност и поради това непрекратено задължително осигуряване за старост (така и реш. № 15333 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 10370/2014 г. на ВАС - VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 КСО вместо него следва да бъде постановено друго, с което процесното решение на директора на СУСО и потвърдените с него разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при СУСО се отменят като незаконосъобразни. В хода на това касационно производство касационният жалбоподател не е направил искане за присъждане на съдебни разноски, поради което въпросът, следва ли да му бъдат присъдени такива, не се обсъжда. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,