Решение № 1811 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2010 г.

Решение № 1811 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6011/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Държавна агенция (ДА) "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДРВВЗ) срещу решение № 23 от 15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7438/2009 г. от Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на Румен Иванов Кралев негова заповед № ЧР-32-1-21 от 23.09.2009 г. Счита, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи и моли да бъде постановено решение, с което решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно- необосновано. Ответникът, в представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил посочената по-горе заповед на Директора на ДА ДРВВЗ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 92, ал. 1 и чл. 97 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Румен Иванов Кралев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДСл. Първоинстанционният съд, след извършена служебно проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в нарушение на предвидените в ЗДСл процесуални правила при налагане на дисциплинарното наказание, при което на това основание е отменил оспорената пред него заповед без да разгледа спора по същество. Решението е неправилно. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че дисциплинарното производство срещу ответника е образувано по повод констатации в доклад рег. № 5802/24.07.2009 г. относно резултати от извършена проверка през периода 19.02.2009 - 9.03.2009 г., в ТД "ДР" гр. София във връзка с изясняване на обстоятелствата около дейностите по получаването, заприхождаването, текущия контрол, проведените инвентаризации и реализация на автомобилния бензин А 95Н, представляващ ВВЗ и задължителен запас, съхраняван в Петролна база "Антон". С писмо изх. № 5802 от 4.09.2009 г., получено на същата дата от Румен Кралев, началник сектор на ПБ "Антон", ТД "Държавен резерв" гр. София на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл Председателя на ДА ДРВВЗ е поискал от същия писмено обяснения в срок до 7.09.2009 г. за това защо в това му качество не е създал нужната организация и не е упражнил необходимия контрол в ръководената от него петролна база, с което е допусната липса в размер на 85 428 т съхраняван автомобилен бензин А 95Н - ВВЗ и ЗЗ. Със същото писмо Кралев е уведомен, че следва да се яви в сградата на ДА ДРВВЗ на 8.09.2009 г. за изслушване. По посочените факти не се спори между страните, а и същите са установени от първоинстанционния съд въз основа на представените по делото доказателства. Не се спори и относно факта, че ответникът е депозирал писмените си обяснения на 7.09.2009 г. Въз основа на така установените факти в обжалваното решение неправилно е прието, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. На първо място от доказателствата по делото безспорно е установено, че дисциплинарно наказващия орган е приел писмените обяснения на Кралев, а обстоятелството, че в мотивите на обжалваната заповед не са изложени доводи относно съдържанието на същите не обуславя извод, че същите не са били обсадени при издаването й. На следващо място от доказателствата по делото безспорно се установява обстоятелството, че Кралев е бил поканен на конкретно посочени дата и място за изслушване от дисциплинарно наказващия орган, но изводът на съда, че тъй като по делото липсват доказателства за проведеното изслушване следва да се приеме, че служителят не е бил изслушан не е базиран на доказателства по делото, а единствено на твърденията на жалбодателя. В конкретния случай органът е изпълнил задължението си да даде възможност на жалбодателя да бъде изслушан. В случая жалбодателят твърди, че това не е сторено, при което в негова тежест е да докаже твърденията си. Обратното би означавало да бъде задължен органа да представи доказателства в подкрепа на твърдяния от ответника отрицателен факт. Изискването за изслушване на държавния служител може да бъде доказвано с всички допустими от закона доказателства, а съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 4 АПК съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не са посочили доказателства. В случая съдът не е дал такива указания, а е приел за установени твърденията на жалбодателя приемайки, че е в тежест на ответника да докаже наличието на твърдяната на жалбодателя липса на една от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 93, ал. 1 ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводът на първоинстанционния съд за допуснати от дисциплинарнонаказващия орган нарушения по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е необоснован, при което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва съдът да разпредели доказателствената тежест съобразно разпоредбата на чл. 170 АПК, като изясни делото от фактическа страна относно релевантните факти, а именно спазена ли е процедурата, предвидена в чл. 93, ал. 1 ЗДСл. В случай, че служителят не е бил изслушан следва да изясни по какви причини е станало това и едва след изясняване на тези факти с доказателства, събрани по надлежния ред да извърши преценка дали да разгледа спора по същество или да се произнесе по реда на чл. 93, ал. 2 ЗДСл. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,