Решение № 375 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5888/2007 г.

Решение № 375 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5888/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд от 28.02.2007 г. по гр. д. № 1623/2006, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 14.11.2005 г.по гр. д. № 2125/2004, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Недоволна от решението е касаторката Л. М. А., к. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че към момента на увреждането тя не е пропуснала да реализира полза, поради което обезщетение не й се дължи. Ответникът по жалбата О. а., София не взема становище. Представителят на Върховната к. п. взема становище за уважаване на жалбата Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 1.03.2002 г. истцата е поискала от О. а. да й бъде издаден дубликат от временното удостоверение за жилищни компенсаторни записи за 184.000 лева, тъй като е оттеглила пълномощията от упълномощения от нея представител да се разпорежда с компенсаторните записи. Дубликат не е издаден, тъй като в нормативния 30-дневен срок за извършване на проверката е регистрирана сделка с компенсаторните записи, извършена от упълномощения представител на истцата. Отказът за издаване на дубликат е обжалван и потвърден от административния съд. От правна страна съдът е приел, че са налице незаконни действия на администрацията, но към момента на предявяването на иска 18.08.2004 г. не е съществувал регулиран пазар на тези ценни книжа (пазарът на тези книжа на фондовата борса се е развил едва през месец януари - април 2005 г.), поради което пропусната полза е хипотетична, а не сигурна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че по същество правилно въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение не се дължи. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че са налице незаконосъобразни действия на администрацията. Отказът да бъде издаден дубликат е правомерен. Администрацията има 30-дневен срок от уведомяването й за извършването на проверка и 14-дневен срок след приключването й за издаване на дубликат. Преди изтичането на срока за извършване на проверката на 25.03.2002 г. е регистрирана надлежно извършена разпоредителна сделка с ценните книжа, след което е невъзможно на истцата да бъде издаден исканият дубликат. Извършената разпоредителна сделка е регистрирана от администрацията също правомерно, тъй като искането за издаване на дубликат не е основание администрацията да откаже регистрация на надлежно извършена разпоредителна сделка. Отделно стои въпросът, че истцата не е искала от администрацията да откаже да регистрира евентуална сделка. При издаването на дубликат от временно удостоверение, "изгубеното" или "унищожено" временно удостоверение не се обезсилва; и ако въз основа на него бъде извършена разпоредителна сделка, администрацията не може да откаже да я регистрира, макар сделката да е извършена след издаването на дубликата. Уведомяването на администрацията за оттеглянето на пълномощно за разпореждане с компенсаторни записи е правно ирелевантно, тъй като оттеглянето на пълномощията не е противопоставимо на трети добросъвестни лица (чл. 41, ал. 2 ЗЗД). До влизането в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти - 12.06.2002 г. тези записи са корпорални ценни книжа и обезсилването им е могло да стане по реда на глава ХV ГПК (отм.), ако лицето, което има право върху ценната книга, е лишено от владението върху нея въпреки волята му, какъвто не е процесният случай. Ако истцата е увредена, това не е по причина на незаконни действия или бездействия на администрацията, а от нейния пълномощник, доколкото той е излязъл вън от дадения му мандат. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение