Решение № 4319 от 9.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол - Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрк. Т. Александрова, против Решение 708/25.05.2021 г., постановено по адм. дело 550/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на ГЕРИ М 15 ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка 62-ФК/08.03.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния извод, че процесната заповед е необоснована и издадена в нарушение на принципа за съразмерност. Посочва, че съгласно чл. 186 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи ПАМ при установяване на нарушение от процесния вид. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради което наложената ПАМ е законосъобразен административен акт и отговаря на целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН. Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът ГЕРИ М 15 ООД, представлявано от управителя Г. Иванов, оспорва чрез процесуалния представител адв. В. Стефанова, в писмен отговор основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е ЗНПАМ 62-ФК/08.03.2021 г., с която на ГЕРИ М 15 ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект пекарна, находящ се в гр. Девня, ул. Пазарска 1, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на Заповедта е осъществена проверка в търговския обект на 05.03.2021 г., при която е извършена контролна покупка от приходните органи на 2 броя баници и 1 брой боза на обща стойност 3,40 лв., без да е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от управителя на дружеството, стопанисващ обекта. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени Заповедта, съдът е приел за безспорно установено, че за контролната покупка не е издаден фискален бон, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, но е постановил, че мотивите относно срока на мярката са изцяло бланкетни и като такива препятстват извършване на съдебен контрол по чл. 169 от АПК. Освен липса на мотиви, е прието, че определеният срок на мярката е явно несъразмерен спрямо преследваната от закона цел и би създало трудности за дружеството, по-големи от необходимото. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В конкретния случай, както правилно е приел и административният съд, с оглед материалите по делото, нарушението, състоящо се в неиздаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта, е безспорно извършено. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, както правилно се сочи и в касационната жалба. Това задължение на административния орган произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ. Настоящият състав, на ВАС - Осмо отделение, счита, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между нормативно предвидените възможности, не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, продуктовият асортимент, както и дали нарушението се явява първо. Единствено се сочи, че дружеството има непогасени задължения към бюджета, без дори да се споменава в какъв размер и как това обстоятелство обуславя необходимост от налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Нещо повече административният орган дори не е коментирал установената разлика между касовата наличност и тази според фискалното устройство, отразена в протокола от проверката в обекта. Само с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, като в настоящия случай се установява от административната преписка, че на дружеството има съставен АУАН. Неговата функция е да постави началото на административнонаказателното производство, в хода на което на дружеството може да бъде наложена имуществена санкция за неизпълнение на задълженията му към държавата съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл налагането на ПАМ не може да бъде използвано като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Въпреки резултата по спора, не се дължат разноски на ответника по касация, тъй като не е представил доказателства, че такива са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,