Решение № 7595 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2017 г.

Решение № 7595 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Р. срещу решение № 25/22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административен съд - Р. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - С. Д. М. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по жалба на С. Д. М. решение № 2153-17-108/7.09.2016 г. на и. д директор на ТП на НОИ - гр. Р. по заместване, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 2140-17-390/14.07.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Р., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. При постановяване на процесното решението първоинстанционният съд приема, че отказът да се отпусне лична пенсия за стаж и възраст е обоснован с неизпълнение на условието за стаж от поне 18 години, действително изслужени като военнослужещ, което се явява и спорния въпрос. Осигурителният стаж на жалбоподателя като офицер в армията възлиза на 16 г., 3 м., 5 дни съгласно данните от представените на пенсионните органи документи. Решаващият съд излага съображения досежно възможността този стаж да се допълни с 2-те години наборна служба, отслужена от М. като курсант във висше военно училище. В процесното решение се извежда, че в периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) - ЗВВСНРБ. Прието е че в чл. 9 от закона се определя, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. Предвид тези разпоредби, решаващият съд приема, че съгласно материалния закон, действал по време на изслужване на наборна служба от жалбоподателя, тази служба е отнесена към действителна служба като военнослужещ. В заключение е обоснован извод, че след като е налице правно основание за определяне на наборната служба за действителна служба във въоръжените сили към периода на 1982 г. -1984 г. и жалбоподателят е имал качество на военнослужещ, то обжалваното решение, с което е потвърдено разпореждането за отказ да бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст на С. М. е постановено в противоречие с материално правни норми. Така постановеното решение е неправилно. Със заявление вх. № 2113-17-726/16.05.2016 г. ответникът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО. Към 16.05.2016 г., датата на заявлението, лицето има навършени 51 г. 06 м. 16 д. и зачетен осигурителен стаж от I категория - 16 г. 03 м. 05 д., III категория - 13 г. 05 м. 02 д. или общ осигурителен стаж, превърнат към III категория - 40 г. 06 м. 10 д. Сборът от стаж и възраст е 92 г. 00 м. 26 д. Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО /в сила от 1.01.2016 г./ военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети или 18 години действително изслужени като военнослужещи по Закон да отбраната и въоръжените сили на Р. Б. и /или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Р. Б. С § 50 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО /ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 15.08.2015 г./ се създава допълнителната възможност за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО: лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. Разпоредбата се прилага за лицата по чл. 69 от КСО, които са придобили необходимия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО, при спазване разпоредбите на чл. 94, ал. 1 от КСО. Ответникът не отговаря на условията на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като не е навършил изискуемата възраст от 52 г. и 10 м., има общ осигурителен стаж 29 години 08 месеца 07 дни, но няма изискуемия две трети от 27 години общ стаж т.е. 18 години минимален стаж действително изслужен като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили. Същият има действително положен стаж като военнослужещ по ЗОВС на РБългария от 29.08.1987 г. до 3.12.2003 г. 16 години 03 месеца и 05 дни. За да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 50 от ПЗР на ЗИДКСО на жалбоподателя е необходимо да са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1 от КСО за необходим общ стаж от 27 години, от които две трети или 18 години действително изслужени като военнослужещ по ЗОВС. К. 16.05.2016 г. лицето има изискуемия общ осигурителен стаж 29 години 08 месеца и 07 дни, но няма две трети от 27 години или задължително 18 години действително положен по чл. 69 от КСО като военнослужещ. Лицето е положило стаж като военнослужещ до датата на уволнение от армията 16 г. 03 м. 05 дни от 29.08.1987 г. до 3.12.2003 г., след което до датата на заявлението си е продължил да работи при други работодатели при условията на трета категория труд. С. Д. не отговаря и на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО е 40 г., 6 м. и 10 дни. Същият към датата на заявлението е на възраст 51 г., 6 м. и 16 дни при изискуема се такава 52 г. и 10 м. за пенсиониране по условията на първа категория труд и няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100, а има сбор 92 /40 г. 6 м. и 10 дни + 51 г., 6 м. и 16 дни = 92 г. 00 м. и 26 дни/. Настоящият състав намира за неправилни изводите на решаващия съд по отношение на уважената претенция за зачитане на осигурителен стаж на наборна военна служба при условията на първа категория. Представено е удостоверение 182/12.02.1997 г. от Поделение 28700 с. Щ. за изслужена наборна служба за времето от 31.10.1982 г. до 31.10.1984 г. - две години, Диплом № 011174/87 г. - ВНВАУ " Г. Димитров" гр. Ш. Видно от представените документи удостоверение 182/12.02.1997 г. - Поделение 28700 с. Щ. и копие от диплом от ВНВАУ - гр. Ш. М. е постъпил във висшето училище на обучение през 1982 г. и е завършил през 1987 г. След навършване на пълнолетие т. е от 31.10.1982 г. до 31.10.1984 г. /размера на наборната служба за съответния род войски/ е зачетен стаж 2 години като военна служба от трета категория съгласно действащото законодателство по време на службата на основание чл. 81 от ППЗП (отм.) и § 8 ПЗР на КСО. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ). Според разпоредбите на ЗВВСНРБ (отм.) военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. Тези различия в статута намират отражение и при зачитането на прекараното време на военна служба като трудов стаж. По отношение на свръхсрочнослужещите е налице полагане на труд на щатна длъжност срещу възнаграждение, върху което същите се осигуряват, при което им се зачита трудов (осигурителен) стаж и то от първа категория. При срочно служещите положението е съвсем различно. Периодът прекаран в редовна военна служба се зачита за трудов стаж по силата на специалната разпоредба на чл. 81 от ППЗП (отм.), а не във връзка с положен труд, изплатено възнаграждение и проведено осигуряване. С изменението на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), съгласно Д. вестник, бр. 76 от 1996 г., за трудов стаж трета категория е било зачетено времето освен изслужената наборна военна служба и приравнената на нея на курсанти и школници за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Уредбата е възпроизведена и в чл. 44 от действащата Наредба за пенсиите. Вложеният в разпоредбата смисъл е за зачитане за трудов стаж на срока на наборната военна служба. Наборната военна служба се отслужва след навършване на пълнолетие. В случаите когато лицата постъпват на обучение като школници и курсанти наборната военна служба се счита отслужена в рамките на срока на обучението. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че правилно с разпореждане № 2140-17-390/14.07.2016 г. е отказано на С. М. отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание разпоредбата на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО. По изложените съображения оспорените административни актове, с които е отказано отпусне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М., са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е уважил жалбата, Административен съд - Р. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,