Решение № 1030 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2012 г.

ВАСI отделение22.01.2013 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1598/26.03.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10922/2011 г. Решението не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 1030 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6087/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 27, ал. 4 от ЗАДС. Образувано е по жалба на директора на Агенция "Митници", представен от юрисконсулт Людмила Тодорова, срещу решение № 1598/26.03.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10922/2011 г., с което е отменено решение № 287/16.04.2010 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за отказ за възстановяване на акциз № А-675/25.01.2010 г. на началника на Митница Варна, а административната преписка по искането на "Големи Бургаски Мелници" АД /"ГБМ" АД/ за възстановяване на акциз е върната на административния орган със задължителни указания. Твърди се неправилност на решението. Конкретните оплаквания на касатора сочат на противоречието с материалния закон като основание за неправилност. Не се визират конкретни процесуални нарушения на съда при постановяване на решението, макар да е заявено и това касационно основание. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на "Големи Бургаски Мелници" АД против оспорения акт. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - "ГБМ" АД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При проверката по чл. 218 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК и като обсъди доводите на страните, Върховният административен съд прие следното: С оспореното пред АССГ решение на директора на Агенция "Митници" е потвърден обективирания в решение № А-675/25.01.2010 г. отказ на началника на Митница Варна да възстанови акциз по искане на "ГБМ" АД с вх. № 1Г-47-30/24.11.2009 г. за закупено и разходвано в периода 1.01.2009 г. - 24.11.2009 г. 70 496 литра моторно гориво /дизел/. Според митническата администрация заради продажбата на горивото от молителя на "Агро и Инвест" ООД не са осъществени предпоставките на чл. 32, ал. 5 (отм.) от ЗАДС. По фактическите установявания на административния съд "ГМБ" АД е регистрирано като земеделски производител с обработваема земеделска земя в 2009 г. 9 856.58 дка. По годишната норма по чл. 32, ал. 3 (отм.) от ЗАДС от 7.3 литра за декар земеделският производител е с право на възстановяване на разликата в ставките по ал. 1 и ал. 2 /отм./ на чл. 32 от ЗАДС на акциз за 71 955 литра моторно гориво. По десет броя фактури дружеството е закупило от "Крис транс" ООД и "Нафтекс петрол" ЕООД общо 70 496 литра гориво. На "Агро и инвест" ООД е продало 72 868 литра. Между "ГМБ" АД и "Агро и инвест" ООД е сключен договор за изработка от 2.08.2007 г. Изпълнител по договора е второто дружество. За извършените мероприятия сеитба, дълбока оран, дисковане, култивиране, валиране, пръскане, торене и жътва има приемане от възложителя с протоколи, а изпълнителят е издал фактури. По разходни норми на използваната от изпълнителя техника за декар общото количество гориво е 72 643 литра или с 225 литра повече от фактурираното от възложителя. Според АССГ жалбоподателят е субект на правото на възстановяване на акциз по чл. 32, ал. 2, 3 и 5 (отм.) от ЗАДС, тъй като е регистриран като земеделски производител и обработва земеделска земя. Отречено е в закона да съществува изискване за лично или със собствени средства обработване на земята от земеделския производител. Установено е, че количеството моторно гориво, за което се иска възстановяване на акциз, е в нормата по чл. 32, ал. 3 (отм.) от ЗАДС и е отречено правното значение на превишението над това количество на фактурираното от акционерното дружество и на това по разходните норми. Решението е правилно. Пред първостепенния съд страните не спорят по фактите, а изводите на този съд по правото се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. До отмяната на ал. 2 - 5 от чл. 32 на ЗАДС в ДВ, бр. 95/2009 г. /в сила от 1.01.2010 г./ с тези разпоредби е установено субективно право на земеделските производители на възстановяване на акциз за моторни горива /ал. 5/ за разликата в ставките по ал. 1 на чл. 32 /общите ставки/ и тези по ал. 2 приложими за тях при обработката на земеделска земя. Информацията за идентификационните данни на земеделския производител, правно-организационната му форма и данните за обработваната земеделска земя в декари се предоставят ежегодно до 1 юли от министъра на земеделието и продоволствието на директора на Агенция "Митници" според записванията в регистъра на земеделските производители. Правото на възстановяване на акциз е за 7.3 литра моторно гориво на декар обработвана площ. Както правилно сочи инстанцията по същество нито ЗПЗП, нито ЗАДС съдържат изискване обработването на земеделската земя да се извършва лично от земеделския производител и с притежаване от него техника, като условие за възстановяване на акциза. Определящо според чл. 32, ал. 2 (отм.) от ЗАДС е моторното гориво да е използвано за обработка на земеделска земя. Фактът на обработване на земеделската земя от "ГМБ" АД чрез възлагане на "Агро и инвест" ООД е установен от съществуващата между тях правна връзка, основана на договор за изработка, както и от приемането на дейностите по обработката със съответни протоколи. Заявеният за възстановяване акциз е за гориво в количество по-малко от нормата по чл. 32, ал. 3 (отм.) от ЗАДС. Ирелевантно е обстоятелството, че субектът на правото на възстановяване е продал на изпълнителя по-голямо количество и че разходната норма на земеделската техника е по-голяма. Несъответствието би имало правно значение при заявен за възстановяване акциз за моторно гориво в количество по-голямо от съответстващото на нормата на чл. 32, ал. 3 (отм.) от ЗАДС или при разходна норма на техниката по-малка от тази на признатата от закона и на изчислената по заявлението. С оспореното решение е изправено опущението на администрацията по прилагане на закона и затова е дължимо оставянето му в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1