Решение № 5362 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуален представител главен юрисконсулт в КЗП, срещу решение 144 от 5.01.2024 г., постановено по адм. дело 5274/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед 446/27.04.2023 г., забраняваща на Максима България ЕООД да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) при предоставяне на информация относно вида на предлагани за продажба бутилирани спиртни напитки Кептън Морган Спайсд и Karnobat Premium Brand. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касационният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред АССГ административен акт. Развива съображения, че констатацията за наличие на всички елементи от фактическия състав на нарушението, визирано в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, е правилна, доколкото наименованието на предлаганите от търговеца продукти Кептън Морган Спайсд и Karnobat Premium Brand, могат да заблудят потребителя, че продуктите са съответни на друг вид спиртни напитки, за които има самостоятелно определение, посочено на етикет на бутилката, но се предлагат от търговеца като продукти, с несъответстващо наименование. По съображения, че решаващият съд е изложил мотиви, които не са съобразени с доказателствата по делото са изложени доводи за неустановена от административния орган заблуждаваща търговска практика, което е неправилно и в противоречие с установената съдебна практика по сходни случаи. Според изложеното в касационната жалба, оспорваната заповед е съответна на материалния закон. Противно на това, съдът е съобразил, че съдържанието и вида на продукта са посочени на етикета на бутилките, в които се продават продуктите. Изводът на съда, че потребителят не може да се заблуди от поставен на рафта етикет с неточно описание на продуктите бил в нарушение на материалноправната разпоредба, определяща заблуждаваща търговска практика. От друга страна, за да отмени оспорваната заповед съдът се позовал на отменен Регламент (ЕО) 110/2008 на Европейския парламент, сочен в оспорваната заповед. Касационният жалбоподател намира тези изводи на съда за неотносими към основанието, на което е издадена отменената заповед на председателя на КЗП. Независимо, че споменатия регламент е отменен, в същия няма норми за заблуждаваща търговска практика, които да са посочени в оспорваната заповед. Регламентът в сочената му част е дефинитивен по отношение на продуктите, като след отмяната му е приет регламент 2019/787. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорения индивидуален административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции в размер на юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса Ответникът по касационната жалба, Максима България ЕООД, в приложен отговор, оспорва основателността й. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения. Административното производство е започнало, след като при проверка от страна на служители на КЗП е установено, че в търговски обект, стопанисван от ответника по касационната жалба е установено, че се предлагат следните продукти: алкохолни напитки Кептън Морган Спайсд и Karnobat Premium Brand . На регала, върху който се предлагат продуктите от търговеца са поставени етикети Ром Сaptain Morgan Spicet Gold 35% 700 мл/бр. , Бренди Карнобат 36 об % 700 мл/бр., като това е установено с приложен по административната преписка снимков материал, което не се оспорва от страните. Проверяващите са установили, че етикетите върху бутилките, поставени от производител/дистрибутор на едро не съдържат думите ром и бренди. От това е направен извод, че търговецът предлага противоречива информация. Описанието върху етикетите на бутилките е за спиртни напитки, с посочване на показатели за алкохолно съдържание, специфика на продукта за съставките му и данни за съответния дистрибутор. Несъответствието на етикета на бутилирания продукт към ром и бренди, спрямо поставени от търговеца табели/етикети на рафта, е прието за заблуждаваща търговска практика, по причина, че потребител може лесно да се заблуди, че предлаганите продукти са ром и бренди, каквито всъщност, за тези продукти са несъответни. Административният орган, за да обоснове заблудата, която може да се предизвика от предлаганите по етикета на рафта продукти, сочи в заповедта определенията за ром и бренди, дадени съгласно Регламент (ЕО) 110/2008 година, приложение II, т. 1 и т. 5. Основателни са оплакванията на касационният жалбоподател, че 1. Предлаганите, като продукт алкохолни напитки, всяка сама за себе си не е ром, нито бренди; 2. Отразеното в табелата/етикет на рафта в търговския обект, Ром Сaptain Morgan Spicet Gold 35% 700 мл/ бр. , Бренди Карнобат 36 об % 700 мл/бр., не сочи, че това е спиртна напитка, без да е ром или бренди, съобразно приетата по регламенти на ЕП номенклатура; 3. Издадената фактура от доставчик не е определяща за вида на продукта, а това се установява от етикет на производителя. Противно на развитото в оспорваната заповед, първоинстанционният съд не споделя тези възражения, като е приел, че потребителят в намерението си, ще се води от написаното на етикетите на бутилките, без да се съобрази с табелата/етикета в търговския обект. Неправилен е изводът, че етикета на регала не води до уведомяването на потребителя за съдържанието на продукта, или злонамерено да е подменен за друга стока. В случая, заблуждаващата търговска практика се извлича от посочването в този етикет, без да е поставян на неподходящо място или да се отнася за друга стока, че спиртната напитка по отношение Сaptain Morgan Spicet Gold 35% 700 мл/ бр.е ром. В етикираните бутилки за този продукт не е посочено ром, на български или на друг език. Същото е важимо и за продукта Karnobat Premium Brand, също спиртна напитка, но без да е посочена в етикета от производителя като бренди. Съдът е приел, че не съществува вероятност от объркване на средния потребител, още по малко търговецът да е имал намерение да осъществява нелоялна заблуждаваща търговска практика. Като решаващ мотив, по отношение продукта Karnobat Premium Brand, АССГ сочи фактурите от доставчици, в които освен сп. напитка, като се има предвид спиртна напитка, в предмета на доставката било посочено и бренди. Изводът в тази част е, че продуктът е спиртна напитка, както е посочено на етикета на бутилката, който бил релевантен, средният потребител да не се заблуди. Този извод на съда, ако е житейски приемлив е неоправдан в казуистиката на чл. 68д от ЗЗП. В разпоредбата на § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП е регламентирано понятието Добросъвестност и професионална компетентност. Това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика свързана с предлагането на стока, която е несъответна на продукта, като наименование. Правилно в обжалваното решение е посочена НАРЕДБА за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртните напитки, разрешените добавки и условията за използването им, която в чл. 4 и 8 сочи на какви показатели и изисквания следва да отговарят спиртни напитки за да са ром и бренди. Дори да има покриване на показатели, това не означава, че търговецът необезпокоявано може да предлага продукти, които не са произведени като такива. Именно с това, според настоящият съдебен състав е следвало да се съобрази първоинстанционният съд. Заблуждаващо е, че според етикета на търговеца се предлага продукт, който по съдържанието си не отговаря на предлагания от производителя, който не сочи изобщо продукта си, като този, предлаган от търговеца. Налице е и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, а именно - практиката да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. От поведението на търговеца с поставянето на етикет със заблуждаваща информация за продукта, следва възможност средният потребител да вземе решение, привлечен от поставения на видно място на търговския щанд етикет, за предлагани стоки, каквито последните не са. В случая, не се отнася за предлагане на алкохолни напитки, за потребители с високи изисквания, а за средния потребител определящ е етикета на търговеца. Изложеното налага извод, че съдебният акт, постановен от първоинстанционния съд е неправилен, постановен в противоречие с материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. първо / съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП. Изводите, че не може да се установи търговската практика, въведена от търговеца да не е заблуждаваща не кореспондират с установеното в хода на извършената проверка и резултатите от последната. Спорът е изяснен изцяло и на основание изложеното, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд намира касационната жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите за основателна. Следва да бъде отменено решението на Административен съд - София град и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Максима България ЕООД против заповед 446/27.04.2023 г., издадена от председателя на КЗП При този резултат, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции и платена държавна такса, съгласно приложен списък. Дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя в размер на по 100 лева за всяка съдебна инстанция, при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Общо дължимия размер на разноски е 270 лева, платими от ответника по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение