Решение № 6055 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2014 г.

Решение № 6055 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Варна, против Решение № 3275/20.12.2013 г. по адм. дело № 3594/2013 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: "Мери Монк" ООД, гр. Варна, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител - адв. Владимиров, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, по жалба на "Мери Монк" ООД, гр. Варна, е отменил отказа на началника на СГКК - Варна, обективиран в писмо рег. № 99-21271-03-10-8813/29.08.2013 г., да издаде скица за ПИ с идентификатор 10135.2516.57 и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, като незаконосъобразен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че за оспорващото дружество е налице правен интерес от извършване на исканата административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, с оглед на легитимацията му като собственик на 600 кв. м /от общо 605 кв. м/ от ПИ 2516.57, на основание нот. акт № 198, т. СIV д. № 24800/2006 г. на СВ при РС - Варна и установените данни, че имотът е нанесен и съществува като самостоятелна кадастрална единица в одобрената КККР. Според съда установеното от вещото лице несъответствие в площа на имота по представения нот. акт на дружеството и площа му по КККР, с 5 кв. м, не е основание за отказ от издаване на скица, тъй като е установена идентичността им по други белези - местоположение и граници. Без значение за отказа е и наличието на вписани други собственици в КР към одобрената КККР за същия този имот, тъй като СГКК не е органа, който трябва да разрешава спорове за правото на собственост. Решението е правилно. При правилно установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗКИР, АГКК е длъжна да издава при поискване скици-копия от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри, които са вид писмена справка. Извършването на такава справка е административно действие, представляващо административна услуга по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, което е допустимо при наличие на законен интерес на физическото или юридическото лице от извършване на услугата. Ответникът по касационната жалба - "Мери Монк" ООД, гр. Варна, е установил законния си интерес от издаване на скица за процесния поземлен имот с представените към преписката нотариални актове, проследяващи хронологически извършените разпоредителни сделки с него, един от които, а именно нот. акт № 198, т. СIV д. № 24800/2006 г. на СВ - Варна го легитимира като собственик на 600 кв. м от този имот. Наличието на други собственици, които са вписани в КР към одобрената КККР на гр. Варна, не е пречка за извършване на услугата, както правилно е прието и от съда, а сочи на конкуренция на права, която може да бъде елиминирана в един исков процес пред общия съд, но не и в административното производство по извършване на исканата услуга. За последната е било важно да се установи наличието на законен /правен/ интерес от издаване на скицата спрямо заявителя на услугата и наличието на одобрена КККР за територията, в която имотът да е нанесен като самостоятелна единица със съответен идентификатор, които условия са били налице. Ето защо, като е приел, че отказът е незаконосъобразен, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на касатора, че оспореното писмо не обективира отказ по чл. 21, ал. 3 от АПК, годен предмет на обжалване, а е писмо с уведомителен характер. За наличието на изричен отказ от извършване на поисканата услуга се съди от съдържанието на писмото. От него става ясно, че се отказва издаване на скица, поради вписани в регистъра други собственици, извън заявителя, т. е. налице са мотиви за отказа, обуславящи наличие на годен за обжалване административен акт по чл. 21, ал. 3 от АПК. С оглед на изложеното и направеното искане за разноски, на ответното дружество се дължи присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 150 лева, видно от договора за правна защита и съдействие от 10.02.2014 г. - на стр. 6 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,