Решение № 436 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2010 г.

Решение № 436 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5724/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Монир Хюсейн, гражданин на Бангладеш, срещу решение № 161 от 13.04.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Бангладеш. Решението е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. От данните по делото се установява, че административното производство е образувано по молба с вх. № 50 от 8.01.2010 г., подадена от Монир Хюсейн, гражданин на Бангладеш. С депозиране на молбата за закрила председателят на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ. Запознал е молителят, чрез писмени указания на разбирам за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 11.01.2010 г. и на 12.02.2010 г. с Монир Хюсейн, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване на неговата бежанска история, обективирани в протоколи приложени по делото. Видно от изявления на кандидата конкретната причина за напускането на Бангладеш е осъществено срещу него преследване по политически причини. Твърди, че е член и партиен секретар за гр. Муншинганз на Либерално демократичната партия - LDP. В първоначалното интервю кандидатът заявява, че причината, поради която търси убежище в Р България е, че "условията в страната са добри за бежанците". Като допълнителен мотив сочи членството си в горепосочената политическа партия, в която през 2003 г. бил избран на поста градски партиен секретар. Бил заплашен да напусне района, както и че е имал проблеми с опозиционните партии - Бангладешката националистическа партия (БНП) и Лига Авами. Подробности в тази посока молителят не е посочил. В последващото интервю чужденецът говори за политическа си дейност и с това обосновава нуждата от поисканата закрила по реда на ЗУБ. През декември 2007 г. бил набеден в извършването на три убийства на политическа активисти от БНП. Изплашил се и се укрил в гр. Читагонг. Там останал около две години и напуснал страната. В Р България влязъл нелегално с фалшив бангладешки паспорт на 6.01.2010 г. с помощта на трафикант. Бил е укрит в ТИР. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ (рег. № УП- 4077 от 24.02.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Монир Хюсейн. Към административната преписка е приложена справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, съдържаща информация за възникването, структурата, методите и средствата за постигане целите и задачите на Либералната демократическа партия, както и отношението на властите към членовете и ръководните дейци на LDP. В хода на съдебното производство с молба от процесуалния представител на жалбоподателя са представени три броя документи на бенгалски език, които по искане на страната са преведени на български език и преводите са приложени като доказателства по делото. От удостоверение на Градския комитет на гр. Муншиганз се установява, че Монир Хюсейн е член на Либералната демократична секретар на "Бикалпадхара Бангладеш" в същия град. В разпореждане от 30.01.2007 г. на съда в гр. Муншиганз е записано, че е издадена заповед за арест на Монир Хюсейн като обвиняем по дело № 05 (12)06. Същата информация се извлича и от приложеното по делото разпореждане от съдия от съда в гр. Муншиганз. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази новопредставените доказателства, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Монир Хюсейн и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изложил мотиви, че бежанската история на кандидата е недостоверна. Фактите от нея са непоследователни и нелогични, поради което твърденията му, че е преследван по политически причини не са кредитирани от административния орган. В решението си председателят се е позовал на справката от дирекция "МД" към ДАБ при МС, както и на съобщенията от средствата за масова информация, според които във вътрешността на страната се случват нападения срещу местни партийни дейци на БНП и Лига Авами, но много рядко срещу представители на други политически партии. Не би могло да се говори за преследване (по смисъла на Женвската конвенция) на членове или симпатизанти на политически формирования. Членството в политическа партия само по себе си не може да дава достатъчно основания за обоснован страх от преследване съгласно Конвенцията от 1951 г. С тези мотиви административният орган е приел, че от бежанската история на кандидата не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ и поради това искането за закрила в тази част следва да бъде отхвърлено. Тези изводи са правилни и се основават на съдържащите се по делото писмени доказателства и въз основа на приложимия материален закон - ЗУБ. От становището на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС става ясно, че Либералната политическа партия е създадена на 26.10.2006 г. от бивши членове на БНП в знак на протест корупцията на партийния лидер г-жа Зия и нейното семейство и срещу безконтролното повишаване на цените на стоките от първа необходимост. След изборите през 2008 г. LPD e парламентарно представена като печели един депутатски мандат. Политическата борба в страната се води между двете най-големи партии - БНП и Лига Авами от общо над 100 политически партии/организации. Горепосочената справка е годно доказателствено средство, която установява правнорелевантните по делото факти относно обстановката в Бангладеш, политическата ситуация, представянето на политическите партии и конкретно Либералната демократична партия, чиито член твърди, че е жалбоподателят. С оглед информацията съдържаща се в справката на ДАБ и протоколите от проведените с кандидата интервюта, съдът намира, че изводът на административния орган за нелогичност и непоследователност в твърденията на кандидата и оттам за недостоверност на изложената от него бежанска история е законосъобразен. В началото на административното производство чужденецът при обосноваване на подадената от него молба за закрила се позовава на политическия конфликт между Либералната демократична партия и двете опозиционния партии БНП и Лига Авами, както и на отправена срещу него заплаха за живота му. Тези твърдения се опровергават от справката на ДАБ, съгласно която политическата борба за място в управлението на страната се води именно между тези две партии, като техни дейци са обект и на нападения. По тези съображения и като се има предвид, че жалбоподателят не сочи никакви подробности във връзка с отправената срещу него заплаха, следва да се приеме, че срещу него не е налице преследване. В последващото интервю чужденецът се позовава на политическата си дейност, но твърденията му показват, че той не разполага с елементарни познания за дейността, целите и условията за членство в партията. Твърди, че партията е парламентарно представена, а в следващото интервю, че не е . В едното твърди, че е избран за партиен секретар през 2001 г, а в другото - през 2003 г. Освен, че са нелогични тези твърдения са и неверни, тъй като партията е основана през 2006 г. Същевременно, нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство, не се оспорват констатациите, съдържащи се в справката по делото. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Представените в настоящото производство писмени доказателства не променят извода, че по отношение на кандидата не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. От същите се доказва единствено членството на кандидата към посочената от него партия, но този факт сам по себе си не налага и не обосновава нуждата за предоставяне на държавна закрила по отношение на чужденеца. По отношение на представените две съдебни книжа, те единствено установяват, че срещу Монир Хюсейн има издадена заповед за арест и образувано следствено дело. Но това преследване е за деяние, което има криминален характер (за престъпления по НК на страната). Във връзка с възражението на процесуалния представител на чужденеца, че срещу него е образувано следствено делото с "фалшиво" обвинение, следва да се посочи, че справката на ДАБ става ясно, че съдебните процеси в Бангладеш са открити. Обвиняемият има право да бъде представляван от адвокат, да се запознае с обвинителния материал, да призовава свидетели и да обжалва издадената присъда. При фалшиви обвинения всеки гражданин има възможност за правна защита чрез съда. Вън от горното настоящата инстанция намира, че историята с "фалшивото" обвинение с тройното убийство на политически активисти имат подчертан криминален характер и не се припокрива с изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на държавна закрила по посочения закон. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидата. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещия закрила. Кандидатът през цялото време е живял в родния си град Муншиганз без да го напуска, като след събитията през 2007 г., когато е бил обвинен в тройно убийство се укрива в друг град за повече от две години, в които не е бил обезпокояван. Тук следва да бъде отбелязано и едно друго разминаване - в изявленията си жалбоподателят е посочил (на л. 25), че убийствата, за които е обвинен са бил извършени през декември 2007 г. Приложеното като доказателство съдебно разпореждането по хода на образуваното следствено дело е от януари 2007 г. Ясно е, че хронологически делото не може да бъде образувано преди извършването на престъплението, за което се отнася. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата инстанция намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение