Решение № 8246 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 404/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. Ялъмов, против Решение 6795 по адм. дело 6396 по описа за 2023 г. на Административен съд - София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма. Настоява, че съдът не е взел предвид, че актът е издаден и в противоречие с целта на закона. Иска отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско представителство. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. юрисконсулт В. Василев, който поддържа жалбата. Ответните страни гл. инспектор И. П. Т. и гл. специалист П. В. К. от Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Югоизточна България, офис Сливен, чрез процесуален представител Е. Златева, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в Констативен протокол 06-03-52/ 10.05.2023 г., с което на собственика е предписано в срок до 15.08.2023 г. да възстанови проводимостта на основния изпускател и на преливника, както и да поддържа водно ниво съгласно анализа на техническото състояние до възстановяване на проводимостта на преливника. Съдът е счел предписанието за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него, като в полза на ДАМТН е присъдил разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение от 06.12.2021 г. община Сливен дарява на Държавата чрез областния управител на област Сливен язовир Злати войвода 2, съставляващ поземлен имот с идентификатор 30990.51.303 по КККР на гр. Сливен с площ 36604 кв.м, находящ се в землището на с. Злати войвода, община Сливен, област Сливен, м. Узун Белмяи. За язовира е издаден Акт за публична държавна собственост 6939/ 29.12.2021 г. С писмо 85-00-313/ 05.05.2023 г. на началника на регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Югоизточна България изпълнителният директор на ДПУСЯ е уведомен, че на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗВ и чл. 116 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) на 10.05.2023 г. ще бъде извършена проверка на място за визуално установяване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях на обекти язовир Злати войвода 2 и язовир Горно Александрово. След уведомяването на 10.05.2023 г. е извършена насрочената проверка, при която е констатирано, че короната на язовира е проходима, равна; воден откос - почистен; въздушен откос - почистен; преливник - почистен, с недостатъчен запас съгласно Анализ на техническо състояние; основен изпускател - запушен, с неизправен кран, съгласно протокол от технически преглед от 02.03.2023 г. Язовирът е класифициран по чл. 141б, т. 1 ЗВ като такъв от първа висока степен на потенциална опасност. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (КП) 06-03-52/ 10.05.2023 г., в който на собственика е предписано в срок до 15.08.2023 г. да възстанови проводимостта на основния изпускател и на преливника, както и да поддържа водно ниво съгласно анализа на техническото състояние до възстановяване на проводимостта на преливника. По отношение издателите на предписанието от съда е направено позоваване на приетите като доказателства Заповед А-776/ 22.12.2021 г., Заповед А-142/ 18.03.2022 г., Заповед А-354/ 27.05.2022 г., Заповед А-577/ 23.08.2022 г. и Заповед А-603/ 2.09.2022 г. на председателя на ДАМТН, на база на които конкретни длъжностни лица, сред които и тези, издали оспорения акт, са оправомощени да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Счел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка чл. 190а, ал. 1 ЗВ, позовавайки се на посочените по горе заповеди, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Според съда ответниците са формирали своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал и чрез фактическите си констатации обосновано са посочили действителното правно положение. За първоинстанционния съд волята на компетентните органи е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, които да са предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, осигурена е възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Първоинстанционният съд е посочил, че от ответниците са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Съдът е изтъкнал, че в противоречие с твърдението в първоинстанционната жалба ДПУСЯ е било редовно уведомено за предстоящата проверка, на която е присъствал представител на собственика на язовира, инж. В. Т. от Териториално поделение на ДПУСЯ - Бургас, който представител е подписал протокола без възражения. Според първоинстанционния съд е приложен правилно материалният закон, тъй като съгласно чл. 139а, ал. 6 и чл. 139д ЗВ ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирната стена на язовир Злати войвода 2 и съоръженията към нея и като такъв е длъжен да изпълнява предписанията на компетентните органи, като поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната експлоатация на обекта и опазването на околната среда по арг. от чл. 190а, ал. 1, т. 3, чл. 190а, ал. 2 ЗВ, чл. 190а, ал. 4 ЗВ, чл. 4, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата. Изложил е, че самият жалбоподател е признал, че техническото състояние на язовирната стена се оценява като неизправно - частично неработоспособно, че има нарушени показатели за технологичната сигурност - нарушена пропускна способност на преливника и неизправен основен изпускател, като самият собственик е предложил да се извършат ремонтни дейности, свързани с възстановяването на проводимостта на основния изпускател. При горните съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в конкретния Констативен протокол на инспектор и гл. експерт в РО Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, Югоизточна България, към ГД Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. КП е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, а именно от конкретно оправомощените с цитираните заповеди длъжностни лица. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В изпълнение именно на тази политика разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице порок на оспореното пред него предписание по смисъла на чл. 146, ал. 1 АПК. Относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица са анализирани в дълбочина и съответно на закона, поради което изводът на съда за законосъобразност на КП със съдържащото се в него предписание е правилен и обоснован. С разпоредбата на чл. 190а ЗВ е разписано, че предписанията, които дава председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Съгласно чл. 190а, ал. 2 ЗВ, последните са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. С оглед на това собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми, а и пред ДАМТН. В случая собственик на процесния язовир е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) са разписани задълженията на собственика на язовира да стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, а съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредбата следва да осигурява безопасната експлоатация на язовирите. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва в определен срок за това изпълнение пред ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата със съответно дължимо поведение. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е обусловена от обстоятелството, че когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност за живота и здравето на населението. Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверка от оторизираните длъжностни лица на ДАМТН, но същата е била осъществена при съблюдаване на правата на собственика. Правилно административният съд в тази връзка е посочил, че не е налице нарушение на правата на участие на жалбоподателя в административното производство, тъй като по време на проверката е присъствал представител на собственика на язовира, експерт хидроинженер, но не е направил възражения по протокола. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Предвид гореизложеното, според настоящия състав, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършената проверка, налице са в акта изискуемите реквизити, като последният е постановен след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ, при надлежно упражнени правомощия, поради което в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че се касае за валиден акт, в който на база установяване на конкретни фактически обстоятелства са дадени законосъобразни предписания. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не бил съобразил противоречието на акта с целта на закона. Напротив, точно в съответствие с целта на закона са процесните предписания. Обществените отношения, уредени със Закона за водите, засягат техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, съответно тяхната безопасна експлоатация. Дадените предписания представляват мерки за преодоляване на неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, като такова едно състояние създава опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. С оглед на това изпълнението на задълженията на собствениците на язовири относно дадените им предписания е от съществено значение за обществото като цяло. Язовир Злати войвода 2 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради което неговият собственик следва да го приведе и поддържа в такова изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последици за хората и околната среда. Неоснователно е възражението, направено в хода по същество, от процесуалния представител на касатора, че предписанието, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд, е идентично с това по друго дело, а именно по адм. дело 7472/ 2023 г. на АССГ, във връзка с жалба по което е образувано адм. дело 714/ 2024 г. на ВАС. Доколкото и двете дела са на разглеждане от настоящия състав, служебно известно на последния е, че предписанията по тях касаят състоянието на различни язовири, находящи се в различни области, поради което не е налице идентичност на спора. При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора за касатора не се следват разноски. На ответника, предвид направеното искане и упражнената защита, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,