Решение № 1288 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7800/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", подадена чрез адв. Цончева, насочена срещу решение 3267/17.05.2023 г. по адм. дело 12824/2021 г. на Административен съд - София-град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по частната жалба С. Пешева чрез процесуалния си представител по делото в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалба на С. Пешева от гр. София решение на УС на НФ КУЛТУРА по протокол 21 от извънредно видео-заседание на Управителния съвет на Национален фонд Култура от 22.11.2021 г., в частта, с която е отказано финансиране на проект вх. ТI 1571-52, с който оспорващата е кандидатствала в конкурс по програма Творчески инициативи в областта на танцовото, цирковото и визуалното изкуство, модул Индивидуални проекти на Национален фонд Култура. Съдът е приел, че така приетото решение в неговата обжалвана от С. Пешева част е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Според съда към решението не са изложени мотиви, което се явява пречка да се провери съобразеността му с материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно. по делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка се възприема от настоящата инстанция така , както е установена от първоинстанционния съд, както и на осн. чл. 220 АПК, норма, съдържаща забрана за фактически установявания в касационната инстанация. Правилно и обосновано съдът е приел, че актовете на УС на НФК по чл. 10 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Национален фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Създаден е със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата /чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК/. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на експертната комисия по оценка на проектите Управителния съвет с решение определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК, като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия, съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. При тази правилна характеристика на актовете на НФК, в случаите, когато се оценяват проектите за финансиране от бюджета на Министерството на културата, решенията с които проектите са одобряват или се отхвърлят следва да отговарят на изискванията на АПК, като особено в случаите на отказ да бъдат обстоятелствено мотивирани. Оспореният индивидуален административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2 АПК, изискващ излагане на правни и фактически основания за отказа. Не е ясна волята на административния орган по какъв принцип и критерии и на какво основание са одобрени едни проекти, а други проекти са отхвърлени без изложени мотиви за конкретно установени несъответствия и как са разпределени средствата по проектите. Съдът обосновано и правилно е приел, че решението е взето при липса на оценка и конкретика относно установени несъответствия на спорния проект с общите критерии, без ясно, точно и обективно оценяване на проектите. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като , въпреки изискването на чл. 168, ал.1 АПК съдът служебно, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК и в случаите, когато страната не е навела оплакване, това задължение не може да бъде изпълнено, защото материалната и процесуалната законосъобразност на акта не може да бъде проверена. С оглед на горното решението на АССГ следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Водим от горното Върховният административен съд