Решение № 13037 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2010 г.
ВАСI отделение03.11.2010 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 24.02.2010 г. по адм. дело № 15 по описа за 2009 г. на окръжния съд - гр. Варна. ОСЪЖДА дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на "Валмег Транс" ЕООД сумата 450.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13037 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4870/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Елена Станева Великова, в качеството й на процесуален представител на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, срещу решение № 39 от 24.02.2010 г. по адм. дело № 15 по описа за 2009 г. на Окръжния съд - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Валмег Транс" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Антон Неделчев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 210 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред окръжния съд - гр. Варна е бил РА № 0303417 от 12.10.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 963 от 13.12.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 16.01.2006 г. - 30.04.2006 г., като са определени задължение за ДДС в размер на 2 092,13 лв. и лихва за забава в размер на 156,87 лв. По делото е установено, че между ревизираното дружество като наемодател и "Сигма 2003" ООД като наемател има сключен договор от 1.03.2005 г. с предмет отдаване под наем на седлови влекач автовоз рег. № В **** СТ, заедно с полуремарке самосвал с рег. № В **** ЕК за срок от три години, с наемна цена 30.00 лв. месечно. Представена е лицензия № 03410 от 3.07.2003 г. на министерството на транспорта и съобщенията в полза на "Сигма 2003" ООД за извършване на обществен превоз на товари по Наредба № 33 от 3.11.1999 г., в която през 2005 г. като превозно средство е вписано полуремарке самосвал с рег. № В **** ЕК. Понеже договорът за наем от 1.03.2005 г. е бил представен пред това министерство за допълване на обхвата на лицензията, органът по приходите е приел, че той отразява действителни наемни отношения. По повод представения анекс от 2.03.2005 г. към него за прекратяването му, е приел, че той не отразява действителни факти, като частен документ без достоверна дата. Не е бил спорен фактът, че превозните средства предмет на договора за наем са собственост на ревизираното дружество, но понеже то не ги стопанисва, а са отчетени от него разходи за експлоатацията им, на основание чл. 55, чл. 6, чл. 32 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 97, ал. 5, т. 2 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС и лихви за забава, респ. не е признато право на данъчен кредит, в размер на 1 316.49 лв. за ревизирания период м. 01 - м. 04.2006 г. Прието е, че тези разходи за експлоатация на наетите МПС представляват безвъзмездна доставка в полза на "Сигма 2003" ООД. Освен това на основание чл. 55, чл. 6, чл. 32 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС в размер на 5.00 лв., дължим за всеки от данъчните периоди за приходите от наемния договор. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е дало заключение, че ревизираното дружество не е издавало фактури за наем и не е отчело приходи от наем, включително и такива по договора от 1.03.2005 г. Дружеството притежава само процесните товарен автомобил и полуремарке. Според него липсват документи, че то е ползвало наети транспортни средства. Отчетени са разходи за гориво, масла, гуми, консумативи, за винетки, абонамент за паркинг и амортизации на ДМА. Не са представени пътни листове, но за периода дружеството е отчело приходи от транспортни услуги на обща стойност 10 484.32 лв. Според експерта отчетените приходи от такива транспортни услуги за ревизирания период са извършени с товарен автомобил малка "ДАФ", седлови влекач автовоз рег. № В **** СТ, заедно с полуремарке самосвал с рег. № В **** ЕК, понеже дружеството не притежава други собствени или наети дълготрайни активи, различни от процесните. Също така вещото лице е дало заключение, че счетоводството е водено редовно по ЗСч. Според него в счетоводството на "Сигма 2003" ООД не са налични фактури по договора за наем, издадени от ревизираното лице. За процесния период дружеството наемател не е отчитало разходи за наем на товарен автомобил с полуремарке - самосвал. Осчетоводени са разходи за гориво, резервни части, масла и други, които не се водят по автомобили. Издадени са пътни листове с посочени в тях товарни автомобили, които са различни от процесния товарен автомобил с полуремарке. Във фактурите за извършените от "Сигма 2003" ООД товарни превози не са посочени регистровите номера на автомобилите, с които са извършени превозите. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на това дружество е водено редовно. От заключението на вещото лице по изготвената при новото разглеждане на делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда се установява, че осчетоводените от ревизираното дружество разходи за гориво, гуми, масла и резервни части и други консумативи, свързани с експлоатацията на автомобил марка "ДАФ 85.400 АТИ" отговарят на разходните норми при обичайна експлоатация на такъв модел седлови влекач с такива характеристики, използван за превоз на товари с полуремарке. Експертът е проверил представените по делото фактури за покупка на гориво, смазочни материали и гуми за ревизирания период, като се установява, че на посочените дати това дружество е закупило гориво, смазочни материали гуми и е заплатило такса за паркинг. От представените по делото 64 броя пътни листове се установява, че на посочените дати ревизираното дружество е извършило превоз с товарен автомобил "ДАФ-85", управляван от шофьора В. И. по отразените маршрути. При така изложената фактическа обстановка по делото съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания пред него РА. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е следвало да възприеме договора от 1.03.2005 г. като реално действащ, понеже с анекса към него от 2.03.2005 г. гражданскоправните отношения между посочените дружества се явяват прекратени. Последното обстоятелство се подкрепя от събраните по делото доказателства относно липсата на плащане на наемна цена, съответно неотчитане на приходи във връзка с нея при ревизираното и задължено дружество и неотчитане на разходи при дружеството - наемател. По делото липсват доказателства относно предаването на предмета на договора за наем от наемодателя на наемателя. От изслушаните по делото две съдебно-счетоводни експертизи при първоначалното разглеждане на спора относно законосъобразността на РА, както и в последвалото второ първоинстанционно производство, се констатира, че счетоводствата и на двете дружества са водени редовно, липсват издадени фактури за наем от дружеството наемодател, същото не е отчитало приходи по договора за наем. Дружеството наемател не е отчитало разходи за наем по договора, като разходите за резервни части и масло не са отчитани по видове товарни автомобили, като същото притежава лицензия и за други автомобили, освен процесните. Правилен е изводът на съда, чe фигурирането в списъка на автомобилите, за които е издадена лицензията за обществен превоз на товари на "Сигма 2003" ООД, на процесното моторно превозно средство, не е достатъчно, за да се приеме, че анексът е създаден по повод ревизионното производство. При новото разглеждане на спора експертът установява, че за отчетените разходи за гориво са издавани пътни листове, но не и на товарен автомобил с рег. № В **** СТ, заедно с полуремарке самосвал с рег. № В **** ЕК. В издадените от това дружество фактури за извършени транспортни услуги не е указано превозното средство, с което са осъществени, поради което и не може да се определи точно с кои превозни средства са извършени и имали извършени транспортни услуги с процесния автомобил. Според съда по категоричен начин се установява, че ревизираното дружество при осъществяване на стопанската си дейност е използвал същия. Съдът като се е позовал на § 1, т. 2 б. "б" от Наредба № 75 от 7.10.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства от категория М1, М2, N и техните ремаркета от категория 0 по отношение на масите и размерите, издадена от МТС, в сила от 31.12.2005 г. относно понятието "седлови влекач" и на § 1, т. 31 от ДР на ППЗДвП относно понятието "полуремарке" е приел, че превозното средство "седлови влекач" не може да се използва самостоятелно при осъществяване на транспортна дейност, а само ако към него е прикачено полуремарке. Задълженото дружество е отчело приходи от транспортни услуги за процесния период, които са извършени с посоченото моторно превозно средства, а то не притежава други собствени или наети материални активи. Липсата на лицензия, издадена по реда на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ на МТС не изключва възможността дружеството да осъществява обществен превоз на товари без наличието на такава, като отговорността затова се ангажира по друг ред и тя не рефлектира върху облагането по ЗДДС на доходи, реализирани във връзка с поддръжката и експлоатацията на моторното превозно средство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за двете производства и съобразно доказателствата за реализирането им в размер на . 450.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение