Решение № 10825 от 27.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2011 г.

Решение № 10825 от 27.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефан Маринов Цочев, срещу Решение № 95/29.07.2011 г., постановено по адм. дело № 153/2011 г., по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменена заповед № КД-14-11-306/24.03.2011 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Ловеч. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на Административен съд - гр. Ловеч да бъде отменено изцяло и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора. Ответниците - Веселина Богданова Чобанова и Цветан Христов Чобанов, и двамата от гр. Ловеч, оспорват касационната жалба. Молят атакуваното решение да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображенията: Производството пред Административен съд - Ловеч е образувано по жалба на Веселина Богданова Чобанова и Цветан Христов Чобанов срещу заповед № КД-14-11-306/24.03.2011 г. на началника на СГКК - гр. Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и съгласно одобрен ПУП-ПР от кмета на Община Троян със Заповед № 314/18.05.2000 г., е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Орешак, представляващо промяна в границите на съществуващи обекти - поземлени имоти с идентификатори 53707.505.31 и 53707.505.32 в КККР на населеното място, изразяващо се в преместване на част от границата в северозападна посока от имот с идентификатор 53707.505.32 в имот с идентификатор 53707.505.31, в резултат на което площта на първия имот се увеличава от 1338 кв. м на 1408 кв. м, а площта на втория имот се намалява от 1375 кв. м на 1305 кв. м. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед на началника на СГКК гр. Ловеч е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил като незаконосъобразна на основание чл. 146, ал. 1 от АПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР задължително условие за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри е съгласието на заинтересованите носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти или грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК. В случая е категорично установено, че такъв акт не е съставян и съответно подписван от заинтересованите лица. Нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка със създаденото от нея изключение при наличие на приложен подробен устройствен план, съгласно който регулационните линии да са нанесени като имотни граници, не следва да се прилага, по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда това основание за изменение на кадастъра, противоречи на чл. 53 от ЗКИР, като разширява компетентността на администрацията. Цитираната подзаконова норма е неприложима, тъй като в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗНА извежда права на органите по кадастъра, каквито не са им предоставени от чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР. След като не е подписан акт за непълноти и грешки, а заповедта за изменение е обжалвана, несъмнено е налице спор за материално право - чл. 62, ал. 6 от Наредба № 3/28.04.2005, която по същество повтаря изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и също установява преюдициалност на разрешаването на спора за материално право. Прилагането на регулацията е свързано с окончателността на отчуждителното й действие, затова спорът за него е спор за вещно право, който не може да бъде решаван в административното производство, а само от гражданския съд. С оглед горното, административният съд правилно е приел, че е налице спор за материално право, касаещ процесния имот, който не е разрешен с влязло в сила съдебно решение и административният орган е следвало да откаже издаването на процесната заповед. Поради това обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,