Решение № 1344 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2012 г.

Решение № 1344 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14218/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Иван Михайлов - ИМ-КО" за отмяна на влязло в сила решение № 9925/09.07.2012 г., постановено по адм. д. 12787/2011 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 3628/20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 4191/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и е представено решение от 21.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11 като ново доказателство с оглед навеждането на нови обстоятелства по отношение на прилагането на ЗДДС. В искането за отмяна са изложени аргументи и относно твърдения за допуснати нарушения при прилагане на материалноправни норми, защото не е приложено задължителното тълкуване, съдържащо се в решението на СЕС. Ответникът, редовно уведомен за съдебното производство, не е изпратил представител и не е изразил становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочено правно основание - чл. 239, т. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК. Представеното към искането за отмяна решение от 21.06.2012 г. на СЕС, постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11 - представлява документ, който е съществувал преди постановяване на атакуваното влязло в сила съдебно решение от 09.07.2012 г., а с оглед неговия характер не може да бъде възприето и като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решението на СЕС не установява нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решението на СЕС съдържа отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на Директива 2006/112/ЕО, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗДДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Правните норми като абстрактни правила за поведение следва да се прилагат еднакво от всички съдилища при установяване на съответната хипотеза, като неправилното тълкуване на закона, респективно неправилното му прилагане, представлява основание за искане да бъде отмяна по реда на предвидения съответен инстанционен контрол. Поради необходимостта от стабилитет на съдебните актове процесуалните закони ограничават тази възможност на инстанционен контрол, но при определени конкретно изроени хипотези предвиждат възможност за извънредни способи за контрол и отмяна на неправилни съдебни актове. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънредно средство за защита, с което да бъде преодоляно неправилно установяване на действителната фактическа обстановка по спора, но не и допуснати грешки от съда или страните по делото. Всички хипотези на чл. 239 от АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентиран механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващият съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Аналогична е хипотезата и при постановяване на тълкувателни решения от Върховния административен съд при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика. Допълнително посочените от ЕТ "Иван Михайлов - ИМ-КО" твърдения, че в съдебното решение са допуснати нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно тълкуване на относимите правни норми и необходимите доказателства за установяване на спорните факти, не представляват основание за отмяна и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав