Решение № 13737 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2016 г.

Решение № 13737 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП срещу Решение № 180/10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 445/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отменен Ревизионен акт № Р-12-1401205-091-001/10.03.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в потвърдената му с Решение № 246/5.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в която за данъчен период м. 04.2014 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 960 лв. по фактура № 10.. .01/25.04.2014 г. издадена от "Ню солюшънс" ЕООД ведно с лихвите за забава. Решението се обжалва и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като е постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на фактурираните агротехнически услуги, поради което изводите на съда за противното са незаконосъобразни. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да отхвърли изцяло жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Н. З. Н., с писмен отговор депозиран от процесуалния представител адв. М. изразява становище за правилност на обжалваното решение и моли то да бъде оставено в сила с присъждане на осъществените разноски, като представя Договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отменил Ревизионен акт № Р-12-1401205-091-001/10.03.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 246/5.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в която за данъчен период м. 04.2014 г. на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 960 лв. по фактура № 10...01/25.04.2014 г., издадена от "Ню солюшънс" ЕООД. За да обоснове правен извод за основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е формирано при следните фактически констатации: С обжалвания РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0...01/25.04.2014 г., издадена от "Ню солюшънс" ЕООД, с предмет на доставката "извършване на селскостопански услуги по Договор и приемо-предавателен протокол от 24.04.2014 г." За да приеме, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, органът по приходите е анализирал събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства въз основа на които са отрекли приспадането с мотиви за фиктивно фактуриране - издаване на фактура, която не отразява настъпили стопански операции (доставки на услуги - дисковане сорго и слънчоглед 3 000 дка, торене рапица 700 дка, пръскане рапица 700 дка, торене сорго 1 500 дка, пръскане сорго 1 500 дка, торене слънчоглед 1 500 дка), респективно не обосновава облагаеми доставки на услуги - чл. 25, вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. М. за този извод са, че не са представени документи за осчетоводени при доставчика разходи във връзка с извършване на конкретните услуги, в това число за покупка на гориво за производствени цели, както и разпечатки от аналитичните партиди на сметки от група 60 за осчетоводени разходи. Посочено, че в същите периоди от "Ню солюшънс" ЕООД е декларирано извършването на агротехнически услуги към ЕТ "Аполон - А. П.". Съгласно РД ревизираното лице не е представило нито документи, удостоверяващи датата и мястото на извършване на агротехническите мероприятия, нито данни за лицата, на които са предавани материалите - гориво, торове, препарати, нито такива за вида и количеството им. Същевременно е изтъкнато, че Н. разполага с нова техника, необходима за извършване на селскостопанската работа и икономически не е логично да възлага изпълнението им на външни лица. По този начин, акцентирайки върху непредставени документи и игнорирайки ангажираните такива, администрацията е оспорила достоверността на фактурата, издадена от "Ню солюшънс" ЕООД касателно описаните в нея стопански операции. След като е съпоставил насрещните тези и възражения на страните, първоинстанционният съд е преценил, че спорният въпрос между тях се свежда до реалното извършване на услугите, предмет на процесната фактура. В хода на съдебното производство са изслушани общо три експертни заключения с оглед допуснатите от съда съдебно-икономическа, съдебно-агротехническа и съдебно-графическа експертизи. В заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по отношение на процесната фактура № 100000001/25.04.2014 г., е посочено: в счетоводството на жалбоподателя са представени оригиналите на договора и протокола, приложени към нея. Фактурата е декларирана по реда на ЗДДС и е отразена в счетоводството на жалбоподателя през м. април 2014 г. Осчетоводена и отразена е в регистрите на счетоводните сметки със записването: дебит сметка 602/15199 "Разходи за външни услуги", партида "Агротехнически услуги за замеделие" в размер на 29800.00 лв., дебит сметка 4531 "ДДС покупки" в размер на 5960.00 лв. срещу Кредит сметка 401 "Доставчици", партида "Н. С." ЕООД в размер на 35760.00 лв., с което е отразено осчетоводяването на предмета на доставката като разход, отразено е осчетоводяването на данъка като разчет с бюджета и е отразено задължаването към доставчика. От банковите документи и счетоводните регистри вещото лице е констатирало, че за времето от 9.05.2014 г. до 7.07.2014 г. към доставчика "Н. С." ЕООД са извършени плащания за доставки по 3 фактури, вкл. и за процесната, общо в размер на 97 800,00 лв. Вещото лице е направило проверка и в счетоводството на "Н. С." ЕООД, като е достигнало до извода, че спорната фактура е редовно осчетоводена по нея са постъпили дължимите плащания като не се установяват данни за обратно връщане към жалбоподателя на платени суми. От заключението на експерта по съдебно-агротехническата експертиза се установява, че към м. 04.2014 г. земеделският производител не е разполагал с необходимите активи (торачки и пръскачки и подходящи трактори), за извършване на работите, посочени в приемо-предавателния протокол от 24.04.2014 г. и фактура № 1000000001/25.04.2014 г. на "Н. С." ЕООД. Експертът посочва, че към този момент ревизираното лице не е имало механизатор-тракторист, който да управлява трактора марка Case - QUARTRAC 535, както и това, че самият трактор е бил с повредени гумени вериги и не е могъл да върши работа на полето. Предвид оспорване от страна на процесуалния представител на данъчната администрация на автентичността на подписа, положен от името на доставчика в Констативен протокол от 24.04.2015 г., е назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице графолог потвърждава, че подписите и в двата екземпляра принадлежат на лицето Д. М., който ги е положил в качеството си на пълномощник на "Ню солюшънс" ЕООД. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства, съдът е приел, че събраните доказателства мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че спорните услуги са реално извършени, поради което данъкът за тях е правомерно начислен, а с РА незаконосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а формираните фактически и правни изводи са обосновани и съответстващи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. П. липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, при съобразяване и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес. З. установяването на положителния факт на извършването на услугата тази тежест лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която черпи от осъществяването му благоприятни за себе си правни последици. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, претендиращо принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, се подчертава и от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Приложимо в случая поради сходство на фактическия състав е и Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което се посочва, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица." В случая престирането на услугите е осъществено в изпълнение на поето задължение по представения в хода на ревизионното производство договор между страните, а изпълнението и приемането на изработеното е удостоверено със събраните приемо- предавателни протоколи. Цената за услугите е заплатена от получателя по банков път, а в хода на съдебното производство е установена кадровата и техническата обезпеченост на доставчика да осъществи уговореното. При тези доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за установеност на реалното извършване на услугите. Той не се опровергава от липсата на представени доказателства, че именно специализираната техника на доставчика е била ангажирана за осъществяването на услугите, за начина на калкулиране на цената, маршрут и изминат пробег, тъй като неустановеността на тези обстоятелства сама по себе си не би могла да се противопостави на получателя на услугите, нито да се квалифицира като обективен факт, сочещ за налично или дължимо знание на данъчнозадълженото лице, че сделките, с които обосновава правото на приспадане, са част измама. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отменил оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение