Решение № 16902 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2013 г.

Решение № 16902 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 1126 от 19.02.2013 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 6024 по описа за 2012 г., с което по жалба на "БК Пропърти Консулт" ЕООД гр. София е отменен Ревизионен акт № 2141005758/30.09.2011 г., потвърден с Решение № 858/17.04.2012 г. на директор на Дирекция "ОУИ", в частта на установените задължения по ЗДДС за месец 09.2009 г. и в частта на начислените лихви за забава за данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 03.2009 м. 06.2009 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизясняване на делото от фактическа страна и непопълването му с относими доказателства. Констатациите на ревизионния акт в обжалваните му части били достатъчни да се направят обосновано направените с него изводи, което съдът не съобразил. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "БК Пропърти Консулт" ЕООД гр. София, чрез адв. Н. Ценкова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна, поради следното: С РА в процесната му част за м. 09.2009 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС поради констатации, че към шест фактури, издадени в този данъчен период с получател РЛ, подробно описани в акта, доставчикът на РЛ "Интернационалстрой Ко" ЕООД е издал данъчни кредитни известия, които получателят не отразил в дневници за покупки и така не коригирал ползвания вече данъчен кредит по фактурите. Въпросните констатации се основават на извършена проверка в Информационната система на НАП, където е установено издаването на тези кредитни известия. Задълженията за лихви за посочените по-горе данъчни периоди са мотивирани с забавено плащане на задължения за главници по ЗДДС. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че нито в ревизионното производство, нито при оспорването на акта по административен и по съдебен ред не са представени въпросните данъчно-кредитни известия, нито органите по приходите са доказали получаването на тези документи от страна на РЛ. В останалата част съдът е приел РА също за незаконосъобразен, поради недоказване на твърдяното забавено изпълнение на публични задължения. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че констатациите на РА в обжалваната част не се ползват с презумпция за истинност и тежест на органите по приходите е доказването в случая на издаването на ДКИ от страна на доставчика и получаването им от страна на РЛ, съответно забавеното плащане на изискуеми публични задължения. По делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е потвърдило липсата на въпросните ДКИ, които не са и представени по делото. Непопълването на делото с доказателства по вина на ответника също не е касационно основание за отмяна на решението, защото съдът е проявил достатъчна активност и е съобразил принципа на служебното начало, указвайки доказателствената тежест и назначавайки експертиза, която обаче не е потвърдила констатациите на приходните органи. Неоснователно е касационното оплакване, че от издаването на ДКИ, с които доставчикът се е освободил от задълженията си за начисляване на ДДС по фактурите, автоматично следва установяване на процесните данъчни задължения за получателя по фактурите. Дори да беше доказано издаването на ДКИ, липсата на доказателства за получаването им от РЛ, правилно е прието от решаващия съд за пречка за прилагане на нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС. След като не са налице кредитни известия по фактурите, то напълно неоснователно органът по приходите е приел, че жалбоподателят в нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС не е включил и не е отразил получените от него кредитни известия в дневника за покупки за съответния период. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя и е установило, че тези кредитни известия не са получавани, респективно на това осчетоводявани. По отношение на установените задължения за лихва за периода м. 11.2008 г., м. 03.2009 и м. 06.2009 г., съдът обосновано е приел, че РА също е незаконосъобразен, защото по делото не са представени никакви доказателства кога е внесен данъкът, има ли закъснение, както и въз основа на какво и как е определена лихвата за забава. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,