Решение № 10597 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ю. М. срещу Решение № 1730/29.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Хасково, постановено по адм. дело № 1721/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Ю. М. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни, по реда на Наредба № 3 от 10.03.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, за кампания 2023, изх. № 02-260-6500/7225 от 12.06.2025 г. (УП изх. № 02-260-6500/7225 от 12.06.2025г., УП) на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта на наложените административни санкции за бъдещ период по интервенция Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МЛК/, посочени в ред 16 на Приложение 3 към писмото, в размер на 984.78 лева и част от намаленията по интервенция Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МЛК-РП/, а именно сумата в размер на 14025.85 лева, посочена на ред 15 от Приложение № 4 от писмото имащи характер на административни санкции; Х. Ю. М. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че деловодството на ответника е приемало документи през целия ден на 21.09.2023 г. Сочи, че съдът неправилно бил приел, че Х. Ю. М. е бил уведомен за проверката на място, която предстои да му бъде извършена, като в тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. Счита и че, съдът неправилно не е взел предвид Решение от 23.10.2025 г. по дело С-267/2024 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Представя писмена молба, в която прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следния въпрос: „Следва ли, чл. 59, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че се допуска, от една страна, национална разпоредба, съгласно която кандидатът за подпомагане не може да оттегли заявлението си, когато е проверен на място и е уведомен за установени несъответствия, ограничени само до площите и/или животните, предмет на заявлението, и от друга страна, практика на компетентния национален орган, при която бенефициерът на подпомагането не бъде уведомен за проверката на място, но не му се предоставя възможност да оттегли част или цялото подадено заявление“. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Попов. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Василева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Хасково е било УП изх. № 02-260-6500/7225 от 12.06.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на наложената административна санкция за бъдещ период, съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по интервенция Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МЛК/, в размер на 984.78 лева и сума на административно санкционирания брой животни (в лева) по интервенция „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МЛК-РП/, в размер на 14025.85 лева. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По фактите страните не спорят. При правилно установени факти, съдът е достигал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща, при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При безспорно установения факт по делото, че към датата на извършената проверка на място в животновъдния обект на Х. Ю. М. са установени по – малък брой животни от заявените със заявлението за подпомагане, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че правилно административният орган по интервенция Обвързано с производството подпомагане за млечни крави /МЛК/ е наложил санкция за бъдещ период в размер на 984.78 лева, предвид заявения брой животни – 3 и установения брой животни с несъответствия – 3 и предвид установения брой животни с несъответствия по интервенция „Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми /МЛК-РП/ - 29 е намалил подпомагането със сума в размер на 14025.85 лева с оглед разпоредбата на чл. 77 ЗПЗП. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът необосновано е приел, че в деловодството на ДФЗ са се завеждали документи през целия ден на 21.09.2023 г. Защитната теза на жалбоподателя се гради на първо място върху твърдението му, че той се е опитал на 21.09.2023 г., след обяд (около 16 часа), да входира в ДФЗ заявление за оттегляне на част от заявените за подпомагане животни, но заявлението му не било прието, поради липсата на служители в деловодството на ДФЗ, които да го приемат. За доказване на този благоприятен за жалбоподателя факт, същият е ангажирал само свидетелски показания – на свидетеля Ю. М. Ю., който му е баща. Правилно съдът не е кредитирал неговите показания, защото останалите събрани по делото доказателства не подкрепят соченото в показанията му и не разколебават извода, че на 21.09.2023 г. Х. М. не е правил опит да входира заявление за оттегляне. Това е така, защото представеното по делото заявление за оттегляне има поставена от самия Х. М. дата 25.09.2023 г., а не 21.09.2023 г. Липсват доказателства, че примерно заявлението от 21.09.2023 г. (ако е имало такова) е изпратено по пощата на 21.09.2023 г. или чрез системата за електронни услуги (СЕУ) чрез която съгласно приложимата нормативна уреда следва да се осъществява комуникацията с ДФЗ – чл. 37 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.), чл. 28 ЗПЗП, в относимата им към 21.09.2023 г. редакция). Жалбоподателят с подаването на заявлението е декларирал, че приема правилата и е запознат с изискванията на интервенциите, за които кандидатства за подпомагане. Доказателствата по делото подкрепят твърденията на ответника, че неговото деловодство е функционирало до края на работния ден на 21.09.2023 г. и е приемало и регистрирало документи. Земеделският производител е входирал искането си за оттегляне с вх. № 02-260-6500/6772 от 25.09.2023 г. и на 26.09.2023 г. е уведомен, че същото не може да бъде разгледано, на основание чл. 16, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.). Жалбоподателят е входирал повторно заявление за оттегляне – вх. № 02-261/6500/458 от 13.10.2023 г. и на същата дата е получил Уведомление при оттегляне. Подал е и Възражение вх. № 02-260-6500/6772#2 от 23.10.2023 г. във връзка с правото му да оттегли заявлението си. С писмо изх. № 02-260-6500/6772#3 от 01.11.2023 г. на възражението е отговорено, като изрично е посочено, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. кандидатът за подпомагане не разполага с възможностите по ал. 2, ако е информиран, че ще му бъде извършена проверка на място. Ако при извършване на проверка на място е открито несъответствие, кандидатът за подпомагане не разполага с възможностите по ал. 2 по отношение на частта от заявлението, засягаща несъответствието. В случая при проверката на място са констатирани несъответствия, като оттеглените животни са тези, за които е констатирано несъответствието. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че Х. Ю. М. не е бил уведомен за проверката на място, която предстои да му бъде извършена. Видно от отразеното в протокола от проверката на място, извършена на 25.09.2023 г., Х. М. е присъствал на същата. Представени са и доказателства, че на земеделския производител чрез СЕУ, на 24.09.2023 г., е изпратено уведомление за проверката на място. Това уведомление, предвид чл. 28, ал. 1 ЗПЗП и чл. 37, ал. 2 и ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., в относимите им редакции, се счита, че е връчено от момента на изпращането. Обстоятелството, че земеделският стопанин е присъствал на проверката е индикация, че същият е уведомен за нея. Поради това доводите му за обратното са неоснователни. Представени са и доказателства, че за резултатите от проверката на място и констатираните несъответствие Х. М. е уведомен на 05.10.2023 г, като му е дадена възможност да направи възражения. По отношение на довода, че съдът не е съобразил Решение от 23.10.2025 г. по дело С-267/2024 на СЕС. Обратното първоинстанционния съд е взел предвид решението и изрично е посочил, че в процесния случай то е неприложимо. В съображение 16 от Регламент (ЕС) 2021/2116 и чл. 13 от същия регламент изрично е предвидено, че Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 се отменя, но продължава да се прилага за заявленията за подпомагане за директни плащания, подадени преди 1 януари 2023 г., за исканията за плащане, подадени във връзка с мерките за подпомагане, които се прилагат съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013, и за системата за контрол и административните санкции по отношение на правилата за кръстосано съответствие. Цитираното от касатора решение касае чл. 15 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Съотнесено към процесния случай това решение не дава право на жалбоподателя на подпомагане, защото той е уведомен за проверката на място и за резултатите от нея. Фактите по настоящия спор са различни от тези във връзка с което е постановено решението на СЕС. Отделно съдът е развил съображения по приложението на чл. 59, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013, наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2021/2116“. Правилни са изводите на решаващия съд относно чл. 59, § 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, който предвижда задължения за държавите членки да предприемат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да се остави без уважение. В практиката се приема, че националната юрисдикция, дори когато действа като последна инстанция, може да откаже да отправи преюдициално запитване, ако не намира разумни основания за това. Преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. В случая касаторът иска тълкуване на чл. 59, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/2116, но в поставеният от него въпрос не се сочи коя национална разпоредба противоречи на този текст от регламента. Съдържанието на поставения въпрос не предполага задължение на касационната инстанция да отправи преюдициално запитване. Същият преповтаря в по-голямата си част въпросът разрешен с Решение от 23.10.2025 г. по дело С-267/24 на СЕС и при съобразяването му не се налага извод, че неправилно е наложена санкция за бъдещ период и е извършено намаление за установения брой животни с несъответствия. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102,26 евро (превалутирани 200 лв.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение