Решение № 4727 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. П., подадена от пълномощника адв. Чавдаров, против Решение № 5504/01.12.2025 г., постановено по адм. д. № 905/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за неизпълнение на условия по сключения административен договор от 22.02.2024 г. с Държавен фонд „Земеделие“ към датата на подадената заявка за второ плащане. Твърди че въз основа на събраните данни не може да се направи несъмнен извод за неосъществяване на нужните инвестиции от земеделския стопанин, независимо от факта дали площите са били затревени. Отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ). Ответникът - директор на Областна дирекция - Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез юрк. Кочев, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да сочи конкретни аргументи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липсата на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 211 АПК, от легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Пазарджик е бил АУПДВ № 13/06/1/0/02141/04/01 от 23.05.2025 г. на директора на ОД - Пловдив на ДФЗ, с който по р. I е решено да бъде отказана изцяло одобрената финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0462-C01 от 22.02.2024 г., на основание чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 8 във вр. с чл. 11, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от договора във вр. с т. 11.1.2, 11.1.4, 11.1.5 и 11.1.11 от раздел 2 Финансово изпълнение на проектите и плащане от Условията за изпълнение по процедура № BG06RDNP001-6.13 по подмярка „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и по р. II на С. П. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляващо полученото на 27.03.2024 г. първо плащане по административния договор, заедно със законната лихва върху сумата. Решаващият съд е установил фактите по повод сключения административен договор между ДФЗ и жалбоподателя за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за изпълнение на подадения проект с наименование: „Развитие на стопанството на С. К. П.“, със срок за изпълнение до 28.06.2024 г., но не по-късно от пет години, считано от датата на подписване на договора. На следващо място в решението са отбелязани резултатите от извършените проверки на място във връзка с подаденото искане за второ плащане от бенефициера. Производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. № 07-163-6500/819 от 22.11.2024 г. С отговор от 04.12.2024 г. от страна на Папазов са представени възражения в писмен вид, без приложени документи. При проверката за законосъобразност първоинстанционният съд е потвърдил издаването на АУПДВ от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП в хипотезата на делегирани правомощия, съобразно целта на закона и при спазване на изискванията за форма и съдържание. За да отхвърли оспорването е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалният закон е приложен правилно. Според мотивите, в конкретния случай административният орган е изложил подробни съображения досежно отказаното пълно изплащане на финансова помощ на С. П. и определения за възстановяване размер. От жалбоподателя по делото не са ангажирани доказателства и не са направени доказателствени искания, които опровергават констатациите в АУПДВ. По време на самото административно производство е представен единствено Дневник за проведените разстителнозащитни мероприятия и торене, но не и доказателства за погиване на насажденията вследствие на непреодолима сила/извънредни обстоятелства. Първоначалния икономически размер на стопанството на С. П. е бил 8 194,47 евро, измерен в СПО, а при последната извършена проверка - 0,00 евро, следователно първоначалният икономически размер на стопанството нито е поддържан, нито увеличен, съгласно клаузите в административния договор. Обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, направени от първоинстанционния съд. Въз основа извършената проверка на оспорения индивидуален административен акт към момента на издаването му, с оглед всички основания по чл. 146 АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност. Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ са уредени в Наредба № 4 от 30.05.2018 г., издадена на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. В чл.чл. 21 - 24 от същата наредба са регламентирани специфични условия за плащания, като на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, извършва първо плащане - въз основа на сключен административен договор и второ плащане - въз основа на подадено искане за второ плащане. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. Държавен фонд „Земеделие“ оттегля изплатената финансова помощ и в случаите по чл. 27, ал. 1, когато отказва изцяло изплащане на финансова помощ. Според относимата хипотеза на чл. 27, ал. 1, т. 2 в случая да бъде отказано изцяло изплащането на финансовата помощ от ДФЗ-РА, когато одобреният проект е изпълнен неточно, включително когато бенефициентът е придобил активи и/или изпълнил дейности - предмет на подпомагането, с технически параметри, различни от одобрените от ДФЗ - РА, или от Управляващия орган на ПРСР 2014 - 2020 г. или в отклонение от количествено-стойностна сметка, когато констатираните различия/отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи, или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията, съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в документите по чл. 26 ЗУСЕСИФ и/или в административния договор, съответно заповедта за предоставяне на финансова помощ. При условията на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. и чл. 11 от Административен договор № BG06RDNP001-6.013-0462-C01 от 22.02.2024 г., бенефициерът е бил длъжен да подаде заявление за извършване на второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи съгласно условията за изпълнение и срок; вкл. т. 2 - в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение № 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение № 2; т. 4 – относно икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за което е одобрен за периода от дата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение; и т. 5 – да увеличи икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000 евро измерен в СПО. Правилно решаващият съд е приел, че по делото няма данни, по отношение на С. П. да са били налице форсмажорни или други непредвидени обстоятелства (за които бенефициерът е навел твърдения в отговор на уведомителното писмо от 01.10.2024 г.) и същите да са довели до погиване на насажденията и затревяване на площите. До приключване на съдебното дирене от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител не са ангажирани допълнителни доказателства и не са направени доказателствени искания за решаването на спора. Неотносим в тази насока е представеният по време на административното производство Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на съда се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение